Archive for January, 2014

Сбогом Бенкс!

Share |

Днес ще почна без увод. Не е удачно да започна нито със “здравейте”, нито с “добър ден”. Днес е един доста тъжен и мрачен ден, ден в който изпратихме от този свят Георги Славков – Бенкса. На 55 годишна възраст един безспорен титан на терена беше внезапно покусен от инфаркт.

Първото нещо, което си помислих веднага след като научих тъжната вест беше старата българска поговорка: “Когато гръм удари в Балкана, поваля винаги първо най-високия бор.”, макар и да е богохулство да сравнявам финия техник с което и да е дърво. Все пак сравнението е донякъде уместно, защото Бенкса дълги години влачеше на гръб любимите ми Канарчета, раздаваше се на терена, беше истински пример за подражание, извисяваше се над съотборниците си, също както и над противниковата защита. До края на живота си той остана верен на жълто-черната идея.

Отвъд статистиката и безбройните голове ще запомня Георги Славков и с неподражаемата му усмивка, и със скромния му извън терена характер. Бенкса безспорно ще остане завинаги в сърцата на всички феновете на Ботев Пловдив, като един от най-добрите футболисти от Златното поколение през 80-те години. Може би най-големият връх във футболната му кариера бе през 1981-ва година, когато отбеляза 31 гола и заслужи приза “Златната обувка” на “Франс футбол”, като същевременно завинаги затвърди статуса си на футболна легенда! Прочети още »

Апокалипсис сега 2

Share |

Здравейте кръчмонавти,

След толкова дълга творческа/литературна (но не и алкохолна) пауза за жалост първата статия на Kry4mi.com след повече от година мълчание е по тъжен, поне за кръчмарските среди, повод. Някои от Вас може би си спомнят едно наше писание преди време озаглавено “Апокалипсис сега“, други може би се сещат за симпатичното кръчме до Четвъртък пазара “При Бай Марин“, трети може би никога не са чували за нито едно от двете…

Но дотук с шикалкаването, днес ще съм кратък. Преди няколко дни, след тежък и дълъг работен ден, воден от принципа, че липсата на бира силно ме демотивира аз се запътих с бърза крачка към една скромна кръчма, която не бях посещавал от много време, а именно “При Бай Марин“. Крачейки към пивницата душата ми се стопляше само при мисълта на култовата табела над бара – „Токио, Рим, Париж и Берлин – добре дошли при бай Марин” и лютото топло шкембе, което с радост ще прави непринудена компания на студената ми бира.

Прочети още »