Апокалипсис сега 3
Здравейте кръчмонавти,
Тези от Вас, които са верни фенове на Kry4mi.com вече знаят, че ако наше заглавие съдържа в себе си ключовите думи “апокалипсис” и “сега”, то това значи само едно нещо – някоя от нашите любими квартални кръчми най-накрая е престанала да съществува под натиска на глобализацията и модернизацията! Този път жертва в тази неравна борба падна една от любимите ми кръчми – Бракониерска среща, заведение което подобно на кръчма Трабанта беше преживяло вече един пожар и беше възкръснало от него като птицата Феникс.
Дали тази новина е важна на фона на горящите наскоро Тютюневи складове – това оставям на Вас, драги кръчмонавти, да решите. В този ред на мисли помня как преди време имах виртуален спор с един наш читател, който смяташе, че кварталните кръчми не били достатъчно значими и не трябва да отделяме толкова внимание на тях, защото в крайна сметка във всеки квартал има доста такива и даже и да изчезнат няколко – не трябва да се прави драма от това, нито пък да се отбелязва по някакъв начин. Моят аргумент тогава остава валиден и днес – народ, който не помни миналото си не е народ, а ние бидейки пловдивчани преди всичко трябва да уважаваме историята си и да предаваме от поколение на поколение градските си легенди, митове и… защо не – спомени за квартални кръчми и (без)паметни вечери! Дали ще помним кварталната кръчма, дали ще помним жената, която е продавала мляко на 20 метра от Вас, дали ще помним Мильо – всичко това си е част от градския фолклор, всичко това прави Пловдив интересен град за живеене вече хилядолетия наред!
Но нека се върна отново на основната тема на тази статия – на мястото на кръчма Бракониерска среща днес има просто тротоар. Да, тротоар просторен и нов, но някакси пуст, празен и безинтересен. За щастие двете величествени дървета, които дълги години даваха сянката си безвъзмездно на БраЛкониерите (както наричах с обич посетителите на кръчмата), все още се извисяват гордо на кръговото и тъжно пускат листо след листо като своеобразни сълзи върху новия тротоар.
Да, глобализацията за пореден път победи, може би новото ще е по-добро от старото и както аз си знам – нашият свят не обича нищо тъй силно, както промяната. Това обаче не ми пречи да продължавам да скърбя за загубата на още една култова пловдивска кръчма, пък била тя и квартална, била тя и мръсна, скромна и неугледна. Надявам се само, че тази съдба няма да последва скоро и Водолаза. А как да отдадем последна чест на Бракониерска среща мисля е повече от ясно – като изпием едно голямо и силно питие, и мислено се пренесем във времето, когато трапера Съли беше все още актуален, а БраЛкониерите “поливаха” дърветата на кръговото по няколко пъти на ден!
Наздраве!
Димитър Димитров
