За “Бракониерска среща” с любов
Уважаеми приятели,
Вторият епизод на обявеното от нас околокръчмарско пътешествие ни отвежда до кафе-аператив „Бракониерска среща”. Преди да пристъпим към същинското описание на това чаровно кръчме обаче, сме длъжни да протоколираме, че в определени социални ешалони пивницата е шифрирана и като кръчма „Трите пу*ки” (и в случай, че се чудите, думата не е пуйка). Според градските легенди циничното название е било вдъхновено от 3 лелички, които като триглав змей-горянин властвали над запазената марка на „Бракониерска среща”, а именно скарата с народняшки кебапчета и кюфтета на още по-народняшки цени. Важно е да вметнем, че бидейки хора полуинтелигенти ние страним от такива хулски низости и порицаваме алтернативното название както Свети Сашо Диков порицава уговорен мач (дълго да се свети името Диково и богоугодният „Канал 3”).
Вие естествено любопитно ще попитате къде се намира сборният пунк на анатемосалите закона за лова и риболова. Вариантите да откриете спиртосаните бракониери са няколко. По-сложният е да локализирате табелата за Лилково/Първенец направо, Асеновград/Смолян вляво и Пещера/София вдясно и ако все още знаете къде се намирате и накъде отивате, просто спирате под пътеуказателния знак и поръчвате голяма ракия за из път (тук е ред да вметнем, че порицаваме и шофирането в почерпено състояние, затова нашият екип винаги пътува с шофьор – трезвеник). За онези от Вас, които са в плен на техниката и ползуват ЖиПиЕс-и, задаваме координати както следва: кръговото на ВМИ (Военно-медицински институт), срещу първенюшките и помпозни диско-чалготеки „Ликьор” и „Сувенир” и под терасата, от която Ви замерят с фасове (истина е, видяхме го със собствените си очи). И накрая, гостите-ботаници да се оглеждат за най-препикавания чинар на запад от булевард „Руски”.
Говорейки за чинари, не може да не споменем за символиката, с която престарото дърво се вплита с етимологията на описваната кръчма. Според интернет, чинарът „е дървото, което е изобретило модния елемент на камуфлажа при военните”. По-нататък четем, че „чинарът може да расте на всякакви почви, но растежът му изключително силно зависи от наличието на близък воден източник”. Дежа вю! Къде другаде в Пловдив посред бял ден се събира толкоз много дестилирана вода, както пред „Бракониерска среща”, където думата тоалетна е също толкова позната, колкото високопарни термини като „Сваровски”, което се бърка с руска водка и „хомо-еректус”, което оставяме без коментар?
Но нека забравим за кроманьонците и обърнем внимание на външния облик на този симпатичен кафе-аператив (интериор изобщо липсва, сигурно поради факта, че дивеч и мента се ликвидират най-добре на открито). Екстериорът на „Бракониерска среща” може да се опише най-пълно с едно кратко и възбуждащо словосъчетание: сетивен оргазъм! Тук е задължителната избеляла табела „Кока-Кола”, тук са самораслите храсти, избуели като савански треви след дъждовен сезон, тук са и лекьосаните покривки от кафе „Порторико”, тук са и пластмасовите столчета, които едно с едно не си приличат, ни по форма, ни по цвят, ни по произход. Няколко други много смели дизайнерски решения се открояват в дома на БРАлКОНИЕРИТЕ и подобно на картина на Гоген контрастират видимо със сивотата на околния свят. На първо място трябва да отбележим, че кръчма „Бракониерска среща” е опасана до тавана в шперплатови панели, като по това напомня на американска къща пред непосредствената угроза на наближаващ ураган или торнадо. В този обаче случай защитните панели са продиктувани не от друго, а от простата причина, че според маите светът така или иначе върви към гибел през 2012 и всяка форма на радост от живота е проява на лош вкус.
И тъй като бомбоубежищата в Пловдив се превърнаха отдавна в сладкарници и клозети, единствената форма на спасение е да посещаваме „Бракониерска среща” всеки един ден на 2012 с надеждата, че когато земята се отвори и вулканите зацвърчат – ние ще сме защитени зад непоклатимия шперплат и ще сме снабдени с алкохол и цигари поне дорде Свети Сашо Диков отрази на живо апокалипсиса с директен телемост на асистента си Асенчо от съблекалнята на рая.
Споменаването на рая и неговите херувими обитатели ни навежда на мисълта да нахвърляме няколко щрихи относно посетителите на „Бракониерска среща” или така наречените БРАлКОНИЕРИ. Тези своего рода ангели-авджии са в голямата си част от онази чудата порода хора, които предпочитат да дебнат на пусия втората водка в 11.30 сутринта, вместо да се наслаждават на комфорта на домашния уют или да не дава Господ – да работят. Разбира се, намират се и високонравствени посетители-ерудити, рядом с учениците от професионалната гимназия по дървообработване и икономическия техникум и много инцидентно – палави студентки от фармацевтичния факултет наблизо. Колежките на др. Куйн лечителката изпълняват важна общественополезна роля всеки път щом ангелонравите пиячи решат да изшкурят асфалта с лице или лакът, а също и при внезапната поява на мощни гравитационни континиуми, спохождащи тъй пъклено немалко посетители на упоменатата питиепродавница. А може би трябва да потърсим причината за посещенията им по-дълбоко: най-вероятно подсъзнателно всяка една от тях копнее за страстна вечер с побългарен вариант на трапера Съли.
Казано по нашему, „Бракониерска среща” е скупщина на хора извън закона, тоест ренегати. Не бихме били учудени да съзрем там един ден баш-ренегатът Лоренцо Ламас, чоплещ семки, пушещ цигари с тигров филтър (възможно най-евтините, респективно фалшиви) и вайкащ се за това как половината му филмова кариера премина в една и съща сцена върху тенекиен мотор по средата на гола пустиня (обичаме те, Лоренцо). Но май се отнесохме… Въпреки, че няма телевизор, покрай световното първенство „Бракониерска среща” приютява и безчет любители на футболната игра. Така например по време на нашата визитация един от посетителите се изяви в ролята на стопер, тоест изскочи с бутилка от лимонада (пълна с домашна ракия) пред някаква засилена лъскава лимузина и я стопира с категоричната команда „чаааааай” (не му се пиеше чай, просто изговарянето на сложното „чакай” беше задача много над моментното му състояние). Сгълчаното възклицание той съпроводи с отмерен и някак си безгрижен жест на ръкомахане.
След това, преди шашардисаният водач дори да има време да препсува, своеобразният стопер с лекотата на Гаринча и Марадона прескочи на отсрешния тротоар финтирайки поне трима имагинерни противникови играчи. Както се оказа по-късно, бил си забравил якето (ала ракията не). Най-накрая, дисидентът на капитализЪма хвръкна в неизвестна нами посока, стискайки вездесъщата лимонадена бутилка както чалгаджийка се стиска за пред данъчните.
И така от дума на дума дойде ред да обърнем взор и към менюто на „Бракониерска среща”. То е условно систематизирано в следните графи: скара, бира, безалкохолно (сайдърчета), хот дог със (забележете) цял кренвирш, салати и вино. Скарата и салатите се оферират във времевия промеждутък между 9 и 18 часа, алкохол изписват до към 21:30. Цените оставяме без коментар: за кебапче с големината на магарешка чурка заплащате само 40ст., половин литър руйно вино става Ваше срещу левче, сайдърчетата струват 40ст., а алкохолът се търгува по централен фиксинг на БНБ от 50 стотинки за малко питие! Галещите небцето отработени газове на минаващите само на метър встрани автомобили получавате напълно безплатно като бонус.
В заключение, драги приятели, трябва да Ви предупредим в случай, че решите да посетите „Бракониерска среща” никога да не следвате заръката на Моканина от Йовковия разказ „По жицата”, а именно на изпроводяк да вървите „все по теля, все по теля”. Причината е, че поемайки по теля Вие влизате в кръговото кръстовище на бул. „Васил Априлов” и преди още да сте се усетили акостирате отново при БРАлКОНИЕРИТЕ. От друга страна обаче, ако умишлено търсите резерват за алкохолни сафарита, ако показалецът Ви играе като върху спусък на пушка кремъклийка и ако искате да вкарате 100 патрончета, то кръчма „Бракониерска среща” е тъкмо за Вас, чакаме Ви там!
Наздраве от нас!
Петър Петков и Димитър Димитров
