“Под липите”

Здравейте кръчмонавти,

От много време се каня да пиша за едно много любимо мое заведение, макар и различно от местата, които сме хроникирали в миналото. Може би първият ми, макар и несъзнателен допир с „Под липите“, беше по време на студентските ми години. Имах една приятелка, която живееше по средата на улица „Елин Пелин“. Разбира се, по това време моята софиийска география се свеждаше до няколко пренощувания в Студентски град. През една от ваканциите в България бях в София и реших са се обадя на своята позната. Срещнахме се на площад “Славейков” и закрачихме по тясна улица с трамвайни релси, която ни отведе до Борисовата градина. По-късно щях да узная името на тази улица – „Граф Игнатиев“. Спомням си ясно как продължихме нагоре, покрай националното радио, докато в един момент пред мен очите ни изплува чудновата къщичка. Беше по-различна от останалите сгради със своя алпийски покрив, житен цвят и царящото вътре оживление. Съща къщичка от приказка. Попитах своята позната каква е тази чудновата сграда, а тя някак рутинно отвърна:

– Е как, това е „Под липите“, може би най-старият съществуващ ресторант в София! Прочети още »