Кръчма “Лозина” или просто “Томеца”
Любезни приятели,
Кръчма " Лозина" или просто "Томеца"
По случай началото на футболния сезон и окрилени от добрата игра на любимия „Ботев” Пловдив, решихме да полеем поредната победа в подходящо за случая заведение. Затова тази седмица представяме на Вашето внимание една от най-ботевистките кръчми в град Пловдив и околията, именуваща се семпло „Лозина”, но далеч по-известна под тепетата и сред бултрасите с името „Томеца”. Преди да се цамбурнем в омайващия колорит на „Томеца”, обаче сме длъжни да уточним, че каквото и да бъде казано или изписано за тази чудна кръчма все ще бъде малко. Затова молим за снизхождение, ако в хода на повествованието сме пропуснали някой тамошен типаж или някоя фантастична история (като онази чута наскоро за дебелата рускиня и парашута на „Дюни”). Но всичко по реда си…
Китната кръчма „Лозина” се находжа на пресечката на улиците „д-р Владо” и „Славянска”, съвсем близо до булевард „Източен” и стадион „Христо Ботев”. Названието „Лозина” най-вероятно се дължи на гъстия асмалък, който се разстила над входа също като студена мастика у топла мента. Алтернативното наименование („Томеца”) е малко по-трудно за декодиране. Кръчмари-хроникьори твърдят, че то е свързано с прякора на собственика, но неоспорими доказателства в тази насока липсват. Изглежда, че мистерията може да бъде разбулена само от парапсихоложката лунен маг Мария, от екстрасенсите-нумеролози на Канал 2001 или в краен случай – от ясновидците в предаването „Пентаграм” на Канал 3 (слава тебе, всемъдри и всевиждащ Сашо Диков). Мистиката и окултизма изчезват като румънски цигани от Франция в мига, в който посетителят се озове на прага на „Лозина”. Наместо в първенюшки мебели „Верано” и дивани „Версаче”, зажаднелите гости полагат изнурените и обезбирени тела в задължителните за всяка кръчма (и много комфортни) пластмасови столове. Тук е ред да споменем, че при липса на свободни места редовните клиенти често с трогателен рицарски маниер отстъпват своите собствени. Идилията се допълва от вече спомената лоза, която хвърля приятна сянка върху посетителските глави.
Вътрешният дизайн на „Томеца” също не е за пренебрегване: таванската мазилка е решена във формата на малки сталактити, пресъздаващи като че ли в умален вид великолепието на Ягодинската пещерата, макар температурата и влажността тук да са различни. До бара пък се стига по тясна пътечка между стройни редове от маси и столчета, досущ като в сватбена сцена от американски филм. Споменавайки бара, едва ли има нужда да натъртваме, че „Томеца” е от онзи тип народни кръчми, за които с пълна сила важи определението „евтинджос” или казано другояче – там господства Евтинийка Народнякова. Достъпните цени, обаче, съвсем не са за сметка на качеството или асортимента, дори напротив: „Лозина” е една от последните пловдивски (а и български въобще) кръчми, където човек може да похапне вкусен бумбар. Нашата редакторска колегия също писа отличен шест на пържените дробчета, прясно приготвени от прелюбезните домакини.
Наред с гостоприемните собственици, най-ценният актив на кръчма „Томеца” са сладкодумните редовни посетители. Тези хрисими хора,
същински ходещи архиви, носят в себе си стотици спомени за Пловдив и особено за славната история на футболен клуб „Ботев” Пловдив. Помнят например времената, когато младият Гунди (лека му пръст) е играл в „Ботев” и как година по-късно неповторимият футболист (вече в Левски) гостувал в Пловдив и прескачал огради, уплашен от феновете, които се засилили просто да го поздравят след мача. Помнят първия стадион, стопанисван от френския колеж (според католическата догма теренът е бил разположен в ориентир “изток-запад”, а трибуните са били на север и на юг) и как военни камиони МАН, останали от втората световна война са транспортирали камъни за строежа на новия стадион по-късно. Бате Сергей, бате Емо и компания ще ви разказват с умиление още безброй истории за Георги Попов – Тумби, за Чико, за Апостолов и за Добри Ненов (вдъхновил култовия лаф и транспарант “На Добрин главата – на Робин Худ стрелата!” издигнат при победата с 4-0 над ЦСКА в мач реванш за купата през далечната 1964 година). Приятелите от „Томеца” ни споделяха още за доблестта на онази епоха и как поддръжниците на „Локомотив”, „Спартак”, „Марица” и „Ботев” ходили вкупом да викат срещу софийските отбори, без значение коя от пловдивските дружини домакинствала мача. Колко от това джентълменството е оцеляло до днес оставяме да прецените сами…
Още много може да бъде изговорено за „Томеца”, но всички истории губят чара си под ерозията на трезвия преразказ. Затова и няма как да пресъздадем адекватно анекдотите с дебелата рускиня и парашута на „Дюни”,с Мильо и ненаситната за неговия „геврек” градска кокона, с комичните опити на Георги Божилов-Слона (лека му пръст) да се вмести в такси „Тико” и т.н. Ако все пак онова малко червейче, наречено любопитсвто Ви загложди, то непременно посетете „Томеца” в някоя топла вечер, усмихнато поръчайте нещо алкохолно и се заприказвайте с комшиите по маса. Шансовете да чуете споменатите истории, а и дузина други градски легенди, са значителни. Ние, разбира се, също вероятно ще бъдем там!
Наздраве от редакторската колегия и да живее пловдиският футбол !
Петър Петков и Димитър Димитров
leon says:
От кой отбор си?
От Ботев Пловдив
August 27th, 2010 at 06:02
topleva says:
От БОТЕВ Пловдив!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
August 27th, 2010 at 19:00
Димитър says:
От Ботев Пловдив !!!
August 27th, 2010 at 19:35
Антон says:
Аз така и не разбрах, с какво се е занимавал онзи Руски олигарх? Мисля, че дори самият автор на историята пропусна да го спомене… 😉
Иначе е доста романтична идеята да идем 100 човека с фанелки на Ботев на мач на Локото и да се развикаме дружно “*** за Левски але але але…”, примерно. Някой ден а дано…ама надали.
August 29th, 2010 at 04:07
Sashev says:
Кога на Ботев дойдете, дойдете…
Кога на Ботев дойдете, дойдете…
Кога на Ботев дойдете – на “Томеца” да седнете,
ама да пиете!
September 3rd, 2010 at 12:00