Легендата за бог Дионис
Скъпи кръчмонавти,
Днес ще се впуснем за малко в гръцката митология, за да Ви разкажем за един малко позабравен бог. Става дума за бог Дионис, за който се носи следната легенда: „По времето, когато боговете още живели сред хората, Зевс се влюбил в красивата Семела (понякога писана Семеле, дъщеря на цар Кадмус и Армония (Хармония)). Плод на тяхната греховна любов е малкият Дионис. След като Зевс вшива в бедрото си детето, то се ражда красиво и най-весело сред останалите богове. Дионис бързо се обгражда с многочислена свита Сатири и от прекрасни Менади, с които скита по Земята и учи хората да отглеждат грозде, правейки от него благоуханно и замайващо главата вино.” Дионис е бил известен с добросърдечния си характер и винаги предлагал помощта си на нуждаещите се от нея.
Вдъхновени от тази легенда се появяват празниците в негова чест, така наречените орфическите мистерии, които се правели само от посветени, като в тази категория попадали единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии, тоест не-жизнени, защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и на скрити места, недостъпни за погледа на простосмъртните хора – а именно скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар. Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминацията на тези ритуали представлява символичната смърт на царя-жрец, изразяваща се с разкъсването на Дионис от титаните, и също така със знаковото зачатие на богинята-майка, символизиращо началото на живота. Смъртта на царя-жрец се осъществявала чрез жертвоприношението на бик, кон, козел, а понякога дори и хора. Зачатието пък се реализирало с групово съвкупление на мъже и жени. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионис.
Наздраве от нас!
Димитър Димитров и Петър Петков
