Махмур ( Джуджето ІІ )
Главата бучи и е някак мъгливо,
а уж беше светло това пусто пиво!
Завърна се още по-злобно джуджето
и мозъка бързо разджурка с чуклето:
– За мен ли ще пишеш ти гнусни памфлети?!
Ах, как ненавиждам ви, всички поети!
Проклети пияници, скотове, свини –
съвсем безполезни търсачи на рими!
Махмур, знай драскачо, е моето име –
джуджето със чука, за милост моли ме!
– Махмуре – отвръщам – хвани ме за кура,
гореща чорбица в стомаха ще тура,
две ледени бири ще ливна над нея
и ще те удавя, ебах те у гея!
А знаеш какво да направиш със чука –
пъхни го в гъза си и бягай от тука!
Ти фикция си от ума ми родена,
не е трудно да бъдеш унищожена!
Поетът създава, поетът убива,
накрая, разбира се, пак се напива!
Автор: rentgengang (друго име: Димитър), www.severozapad.org
