Минчо – убиецът на ягуара Алонсо
Здравейте кръчмонавти,
Преди няколко седмици се случи нещо колкото комично, толкова и трагично в зоопарка в Ловеч, а именно убийството на ягуара Алонсо. За всеки нормален човек е ясно, че това убийство беше извършено по един абсурдно глупав начин и ние не може да намерим логичен отговор на следния въпрос: защо просто не му купиха една пържола от магазина и не я бяха натъпкали с приспивателни? Според нас такъв метод определено щеше да има по-добър ефект от това да пуснеш ловната дружинка да “хванат” животното на територията на парка, въоръжени разбира се с истински патрони.
Все пак ние от Kry4mi.com винаги сме се опитвали да намерим забавната гледна точка даже и в най-голямата човешка глупост и трагедия. Оставяме без коментар и факта, че кметът на Ловеч сметна за необходимо да препарира Алонсо, за да може неговата и Денковата (така се именува гордият убиец на ягуара) глупост да бъде увековечена за поколенията. Ние от своя страна също решихме да увековечим тяхната глупост, но по наш си начин – чрез едно забавно стихче, базирано обаче на истинските събития разиграли се в зоопарка в Ловеч в този фатален ден. Ето го и стихчето, надяваме се да Ви хареса и да Ви разсмее поне за миг, приятно четене от нас:
“Денко – убиецът на Алонсо”
Едно време, но не много отдавна,
В местността с люляците си славна,
Се разиграла случка, чийто сюжет
От елинска драма сякаш бил взет!
Трагедия, която даже кара в гроба
Уилям Шекспир да се върти от злоба,
Че някой друг, а не тъкмо той
Живял е да опише този голям “Герой”,
За чиито постижения (тук няма съмнения),
Ще разказват бъдните ни поколения!
Но стига увертюри и ненужни слова
Нека ви представим действащите лица:
Алонсо – ягуар (вярно, мършав и стар),
Но все пак води се кръвожаден звяр.
Минчо – кмет на общината трети мандат,
По душа благ, по идеал демократ,
Уж осиновител на Алонсо и хуманист,
Но тайно в сърцето си и стар комунист.
Денко и дружина ловци – жадни за кръв,
винаги борещи се кой ще гръмне нещо пръв!
Въоръжени с револвери на кръста и пушки на рамо,
С пръсти на спусъците очаквайки само,
Да изскочи насреща им кръвожаден звяр,
Я пъдпъдък, я сърна, я (дай Боже) ягуар…
Експертна комисия – най-малко тричленна,
със смесен състав, един вид хомогенна,
Чиято единиствена цел е след края на боя
Да се произнесе, че нямал е друг избор “Героя”!
За сцена на епичната драмата този път
Послужи местният ловешки зоо кът.
А случилото се там съвестта ни зове
Да споделим с Вас в следващите редове.
“Първо действие: Алонсо вкусва свободата”
Зоопаркът в Ловеч. Душно лето.
В една ранна утрин момчето
Което храни Алонсо – дивита котка
С развалени салами и консерви сальодка
Било сънено и (както се казва) дал заето,
Та забравил да дръпне резето,
След себе си в клетката на ягуара.
Когато влезнал да му сипва попара.
Алонсо пък нищо, че на стари години
И с качества на звяр вече доста мними
Решил втора покана да не чака – станал
И хоп – към измамната свобода хванал…
“Intermezzo”
На Алонсо обаче хич не му приляга
На див звяр да се прави и да бяга.
И той като всеки мъж щеше да се прибере
Като свърши разходката или му се прияде.
Но в историята, за жалост, няма заден ход
Алонсо вече прекоси рубиконния брод,
Което доведе до известно брожение
Сред местното Ловешко население.
Например бабите, чиито деликатесен свят
Гравитирал около кисело мляко и хляб
Кълнели на глас котката проклета,
Че им наложила принудителна диета,
Поставяйки ги под домашен арест
В очакване на спасителна вест.
За дядовците пък станало нетърпимо,
Че не могат да къркат по пейките вино.
Угрижен за своите гласоподаватели
Минчо звъннал на ловните деятели:
– Код червено, братя мой, тревога!
Един сериал да изгледам не мога!!!
Среща след десет минути в общината
Да решим как да оправим нещата!
В това време Алонсо се прибрал и научил,
Че някой отвънка го беше заключил…
“Второ действие: Мобилизация”
Луна и тъма. Градът навън спи.
От кметската стая само блести
Неонова лампа над кръглата маса
Около която вече няколко часа
Кметът Минчо и ловната дружинка,
Замезвайки с вино и сланинка,
Обсъждат кризисната ситуация
И нуждата от авджийска мобилизация.
Минчо:
– Съвсем по рембрандовски ще кажа:
Нам е нужна добра нощна стража!
Алонсо ми е като собствена рожба
Съгласен съм, хич не му подхожда
Да е като Лоренцо Ламас – ренегат!
Но в днешния меркантилен свят,
Кой не бленува за минута слава?
Снисхождение трябва, еколожката е права.
Ето, имаме правилник с мерки страхотни
За действие при бягство на диви животни!
Да изгледаме няколко турски сериала
И за ден-два истерията е отшумяла…
Денко (гневен):
– Пацифист такъв, лесно ли се живей,
Цял сезон без нито един ловен трофей?
Погледни само Митьо Попа
как нервно по приклада тропа!
А на горкият стар бай Къци
Му дойде до гуша от пъдпъдъци!
Кмете, ягуар е, не е шега
Ще стане някоя голяма беля.
Нека дружинката го обградим,
Обещавам хуманно ще го приспим!
Ще викнем старите да се успокоят
И ще заживеем отново в спокоен свят!
След буренце вино и без грам възражение,
Се прие единодушно Денковото предложение.
Междувременно Алонско пак не сполучи –
Още нямаше кой клетката да му отключи…
“Трето действие: Двубой”
На сутринта в кризисната стая
Сякаш беше паднал гръм в рая!
По масите шишета, вопли и стенания
Породени от високо-алкохолни терзания…
Но внезапно телефонът затрака,
Дошло беше време за атака!
Денковите смели съгледвачи,
Отивали уж набързо значи,
Да си купят ракия от близкия пазар,
Когато съзрели опасния звяр,
Излегнат до входа на зоопарка,
Кат римски патриций под триумфална арка!
Сякаш акула усетила кръв
Денко хукна напреде пръв!
Следван от своята кохорта
Която отцепи зоологическата порта.
Сцената се разиграла точно така
Поне според Денковите собствени слова:
– Изведнъж се усетих мощен като Ахила
Не знам откъде взе се таз сила!
На Алонско ролята на Хектор приляга:
Щом пушката зърна започна да бяга!
И се насочи към вилната зона
Та аз изстрелях два-три патрона…
Кълна се в Господ – целих го в краката!
Но малшанс – и трите куршума в главата…
Много ми е мъчно, цяла нощ после не спах
Заради този мой ловджийски грях.
Така славно с Алонсо се приключи,
Без никой вратата да му отключи.
Вярно, на доста години, мършав и стар,
Но все пак опасен див звяр, ягуар…
А Денко на тъжния животинския помен,
вместо да плаче – снимка си направи за спомен!
Поука в тази история за жалост няма,
Има само една тъжна ягуарова драма!
Наздраве от нас,
Петър Петков и Димитър Димитров
P.S.: Снимката, използвана по-горе в статията е истинска и е на “Героя” Денко, който гордо позира със застреляния преди малко ягуар Алонсо.
Stefan says:
За мен виновен е пазачът!
September 9th, 2014 at 09:23
Димитър says:
Е както се казва – всеки си има право на мнение 🙂
September 9th, 2014 at 18:47