„No name” Смирненски
Скъпи кръчмонавти,
Измина доста време от последната ни дописка и се надяваме, че през отпускарския сезон Вие, както и ние, сте понесли доста шеметни вечери и по възможност немного зашеметени утрини. Кръчмарската плячка, която попадна на алкохолната ни мушка този път е едно доста екзотично кръчме в квартал „Христо Смирненски”, което по подразбиране си няма име (или поне то не е видно за случайния мунивач), но пък напълно се вписва в критериите ни за достойна квартална кръчма. Впрочем, ние – редакторите на kry4mi.com, имаме нескрит афинитет към този пловдивски квартал по ред причини: там живеят не една и две бивши изгори, там е и силната алкохолна школа на математическата гимназия (МГ-то), чийто несполучлив образователен продукт сме и ние. Но нека се върнем на кръчмата…
Алко-оазисът който ще опишем тази седмица е разположен на стратегическа позиция, както повелява неписаният кръчмарски канон. Местоположението е подбрано изключително умело, като се има в предвид добрия човешки материал в района, съставен от стабилни квартални пиячи и прижаднели (за познание и не само) ученици от МГ-то. От друга страна в непосредствена близост до заведението се намира едно малко пазарче, което дава форум за директно споделяне на битовите проблеми на българските земеделски производители.
Досущ като в киностудио, екстериорът на питиепродавницата представлява отличен и завършен филмов декор със своя ламаринен навес и стени, с циментираните маси и избелели реклами на „Кока-кола” – въобще своего рода сетивен оргазъм, както е модерно да се казва в телевизионните среди. Освен това редовните посетители по нищо не отстъпват на знаменитите актьори отвъд океана. В кръчмата, например, съвсем лесно би се намерил заместник на трапера Съли от „Доктор Куйн лечителката”, въпреки че честно казано доста по-добре посетителите на заведението биха паснали на някой от филмите на Костурица.
Водени от горните фактори, ние сме убедени, че кръчмето би било прекрасен декор за заснемато на нов български сериал. В телевизионните кръгове дори се шушукало, че от bTV вече са се заели с проекта, чието работно заглавие щяло да бъде „Мъжът и бирата интимно”. При (гарантирания според нас) успех, щяло бъде заснето продължението – „Мъжът и ракията интимно, продавачката на домати ги гледа”. По непотвърдена информация в момента течал кастинг за ролята на ракията. Евентуалното добро представяне щяло да доведе и до роля в по-значими продукции, като колосалния хит „Стъклен дом”, в чийто наситен сюжет вече се усещала тревожна нужда от нови герои и обрати. Ако снимките в bTV пропаднат все ще се намери някой смел телевизионер, който да направи реалност този дързоват проект. Разбира се, наш безспорен фаворит както винаги е провидението господне Сашо Диков.
За съжаление, обаче, нашето посещение не бе белязано с помпозен холивудски блясък и фанфари. Още с прекрачването на прага, замаскиран с ленти против мухи и всякакви други инсекти, бяхме изумени от един странен маниер на обличане, присъщ на всички посетители, а именно голота от кръста нагоре. Внезапно се почувствахме като на нудистки плаж и при това невероятно изтупани за повода с нашите “шикозни” тениски с къс ръкав и къси гащи. Посрещнати от леко недружелюбните погледи на редовните посетители, ние осъзнахме бързо, че е по-добре да отстъпим стратегически на една от въшните маси, където аристократично да опънем по 2-3 бири. Речено-сторено и подобно на френски войници преминахме в отстъпление и деликатно се настанихме на една приятна външна маса с изглед към пазарчето. Гледката, която се откри пред нас, беше трогателна като разказ на Йордан Йовков. На западналия вече пазар две баби продаваха домашен зарзават, а една представителка на ромския етнос със силно влечение към анасоновите напитки им правеше компания. Жените водеха съвсем непринуден разговор за различните техники на поливане на зеленчуковите си градини и разменяха по някоя друга реплика за афродизиакалните свойства на черния бъз. Тази мила родна картинка ни умили и ни накара да си спомним делечните вече времена, когато плод-зеленчукът беше само български и при това безкрайно евтин. Ех, колко е прав само кметът на село Катунци.
Носталгичният ни унес бе прекъснат от младата сервитьорка, която добронамерено поднесе поредните студени бири. Пиейки от леденото блаженство прозряхме, че въпреки кризата при земеделците, въпреки всичко и всички, ние пак сме добре, щом има къде и с кого да пием по бира. Затова скъпи читатели, нека за момент да забравим ежедневните проблеми и битовизми и да изпием по едно-две питиета в приятна компания. А на ценителите на истинските хора и силните усещания препоръчваме поредната временна спирка в нашия изтощаващ алкохолен маратон, а именно безименната кръчма в квартал „Хр. Смирненски”.
Наздраве от нас,
Димитър Димитров и Петър Петков
Антон says:
Много добра статия. Видеото на кмета на Катуница е страхотно.
August 23rd, 2011 at 08:54
Димитър says:
Абе незнам, ама моето любимо изречение е:
Впрочем, ние – редакторите на kry4mi.com, имаме нескрит афинитет към този пловдивски квартал по ред причини: там живеят не една и две бивши изгори, там е и силната алкохолна школа на математическата гимназия (МГ-то), чийто несполучлив образователен продукт сме и ние.
August 23rd, 2011 at 09:15
leon says:
Поредна свежа статия 🙂 Радвам се, че картата с кръчми нараства и вече обхваща почти целия Пловдив: https://www.kry4mi.com/all-maps/ 🙂
August 23rd, 2011 at 09:32
Ominaeshi says:
Уникална статия! Поздравления за авторите!
В интерес на ситината “Безименното” както му казвахме ние (още няколко не особено сполучливи образователни продукта от МГ-то) се казва “Дикси”.
Няма да забравя как на едната маса седяхме ние, а на съседната- 20 циганки от “Комунал” барабар с метлите и оранжевите жилетки.
…а бирата… бирата беше с 5 стотинки по-скъпа от тази в Мега Марина, но какво са 5 стотинки в сравнение с уютната атмосфера на безименното 🙂
August 24th, 2011 at 06:05