Ода за българската история, Част I
Уважаеми приятели на кръчмите и на литературата,
Ние като истински българи обичаме историята си. За това всеки ден от настоящата седмица ще предлагаме на Вашето внимание кратък забавен стих за ролята на алкохола в хода и. Разбира се тук-там има някои исторически неточности, които смирено молим да ни простите . На този етап се ограничаваме само до падането на България под турско робство, следосвобожденски стихове ще пишем по-нататък.
Надяваме се писанията ни да Ви харесат, следете сайта и приятно четене!
Ода за българската история, Част I :
Това е история за царе славни,
Оратория с обрати и с действия главни,
С тропот на доспехи и с военни успехи,
С мъдри поуки (но и с немалко пролуки).
Това е летопис на българските владетели,
Които освен национални радетели,
Били и без секунда пауза,
деятели на кръчмарската кауза.
И така…
Изначален бил старият хан Кубрат:
Премъдър владетел и по душа демократ.
Той събрал една вечер синовете
И им рекъл: – Момчета, помнете!
Аз борих в сражения печенеги, авари,
Но виното борих сявга с верни другари!
И стигнал съм с тях до прозрението,
Че силата се крие само в единението.
После за хипотетичната демонстрация,
Ханът дал следната илюстрация:
-Синове мои, кой от вас
Ще изпие сам 10 литра за час?
След минута неловко мълчание,
Кубрат продумал с утроено внимание:
– Никой! Но ако пиете всички задружно
Още много вино след час ще е нужно….
Именно тази гениална теория,
Оставил Кубрат във нашта история
Но хроникьорите малко я видоизменили,
И вместо пиене – съчки турили…
Автор: Петър Петков