Ода за българската история, Част V
Уважаеми кръчмари,
Ние като истински българи обичаме историята си. За това всеки ден от настоящата седмица ще предлагаме на Вашето внимание кратък забавен стих за ролята на алкохола в хода и. Разбира се тук-там има някои исторически неточности, които смирено молим да ни простите. На този етап се ограничаваме само до падането на България под турско робство, следосвобожденски стихове ще пишем по-нататък.
Надяваме се писанията ни да Ви харесат, следете сайта и приятно четене!
Ода за българската история, Част V:
Княз Борис катo покръствал народа,
Нямало както днес два-три синода!
Та мислел владетелят „Мойта е лесна,
Мога даже две ракии да плесна!”.
На друго мнение били дузина боляри,
Които наляво и надясно тръбяли.
„По-сладко се пиеше със старата вяра,
По-сладка беше и мешаната скара…”.
Срещу eзическата пропаганда,
Изпратил Борис една луда банда
от главорези и архимандрити,
които лекували еретични артрити,
с магнитните мечове на доктор Ливайн
(двойно закалени и със стилен дизайн).
След като се глави затъркаляли,
Всички боляри до един се разкаяли.
И оттогава сме примерни християни,
На черковните празници вечно пияни!
Симеон Велики, син на Борис,
Начетен, смел и със славна орис,
Разширил България на три морета,
В търсене на най-добрите мезета.
Сетне станалo тежко:
След серия от наши провали,
византийците взели че ни завладели…
И с цялата си наглост и тарикатски пинизи,
Поробителите наложили алкохолни акцизи.
Предусещали те много добре,
че без мезе можем, но без пиене не!
Ала криви излезли ромейските планове:
Боляри, боили, всички знатни кланове,
Започнали до един да избягват митото,
Като си правели вкъщи самички виното.
И така ударили византийския бюджет,
Че в Константинопол въвели дори такса смет.
А ние кротко сме поркали и със старание
Сме готвили освободителното въстание…
Автор: Петър Петков
