Ода за българската история, Част VII
Уважаеми кръчмари,
Ние като истински българи обичаме историята си. За това всеки ден от настоящата седмица ще предлагаме на Вашето внимание кратък забавен стих за ролята на алкохола в хода и. Разбира се тук-там има някои исторически неточности, които смирено молим да ни простите. На този етап се ограничаваме само до падането на България под турско робство, следосвобожденски стихове ще пишем по-нататък.
Надяваме се писанията ни да Ви харесат, следете сайта и приятно четене!
Ода за българската история, Част VII:
На свой ред пък снажният цар Калоян,
Без капчица корист и никакъв свян,
Числял към най-висшите си успехи,
Че продал метала от кръстоносни доспехи.
И с парите от цялата железария
Осигурил на войската ни толкоз ракия,
Че нашите храбри войници,
Готови били да бутнат Византия,
а сетне да маршируват чак до Нормандия.
За беда обаче бързо пресъхнали дамаджаните,
И не сме мръднали по-далеч от Балканите.
Още надълго може да се говори,
За битки, примирия и църковни събори.
За хан Маламир който не пропуснал пир!
Или за хан Пресиан –
вечно пиян (в исторически план)…
Но, уви, всяка хроника има си край.
Не! Не унивай, приятелю, знай!
Ний сме потомци на най-славното племе.
Не му мисли – без да ти дреме,
Идвай с нас към кръчмата да вървиме,
В историята да впишем и нашето име.
Автор: Петър Петков
