Ода за българската история, Част VII

Share |

Уважаеми кръчмари,

Ние като истински българи обичаме историята си. За това всеки ден от настоящата седмица ще предлагаме на Вашето внимание кратък забавен стих за ролята на алкохола в хода и. Разбира се тук-там има някои исторически неточности, които смирено молим да ни простите. На този етап се ограничаваме само до падането на България под турско робство, следосвобожденски стихове ще пишем по-нататък.

Надяваме се писанията ни да Ви харесат, следете сайта и приятно четене!

Ода за българската история, Част VII:

На свой ред пък снажният цар Калоян,
Без капчица корист и никакъв свян,
Числял към най-висшите си успехи,
Че продал метала от кръстоносни доспехи.
И с парите от цялата железария
Осигурил на войската ни толкоз ракия,
Че нашите храбри войници,
Готови били да бутнат Византия,
а сетне да маршируват чак до Нормандия.
За беда обаче бързо пресъхнали дамаджаните,
И не сме мръднали по-далеч от Балканите.

Още надълго може да се говори,
За битки, примирия и църковни събори.
За хан Маламир който не пропуснал пир!
Или за хан Пресиан –
вечно пиян (в исторически план)…
Но, уви, всяка хроника има си край.
Не! Не унивай, приятелю, знай!
Ний сме потомци на най-славното племе.
Не му мисли – без да ти дреме,
Идвай с нас към кръчмата да вървиме,
В историята да впишем и нашето име.

Автор: Петър Петков

Остави коментар