Ода за “Водолаза”
“Водолаза”, “Водолаза”, искам тамо да навляза,
Бира, цаца, к’во ли не, радват моето сърце.
Чаши-Мариански падини, с пиво пълни до зори.
Пенсионери и студенти са редовните клиенти.
Стъкларията е дефицит, всеки пие като кит.
А русалката едничка носи цацички в паничка.
От прочутите мезета вече всичко е в лекета.
Чуден пикчър на стената – водолаза под водата
А сепаренцето зелено, с пейчици е заменено.
Свети надписът красив – “Кафе-кръчма-апeрAтив”
Тук клиентите непретенциозни зяпат спортове луксозни.
А от всичко най-любим е цигареният дим,
Тоз божествен аромат на изпарения богат.
Тамо нейде в тъмнината чака те вратата.
Кат’ самотен фар в морето, вика те WC-то
Нужник, вомиториум в едно – помещението е добро.
И сапун обагрен с косми, чака всички важни гости.
Къркани алкохолици се изнасят по терлици.
Всеки е пиян на чук и утре пак ще бъде тук.
Тук събираме се всеки ден, аз със теб и ти със мен.
Нижем строфи, пием бири, от живота сме щастливи
И тапетът ни един и същ, “Водолаза” вездесъщ.
Фен-клубът, това сме ние, ха, наздраве и да пием!
От неизвестен автор
P.S.: По последни данни – група студенти от УХТ.
Любен says:
Авторът не е един – аз и няколко колежки сме. Съчинихме го през един следобяд, пиейки бира на въпросното място и вдъхновявайки се от обстановката. Детайлното описание на мястото не е случайно, всеки ред е обсъждан и коментиран, преди да бъде записан на хартия. В интернет се появи, след като го публикувах във форума на УХТ, където сме студенти.
November 10th, 2010 at 21:32
Dimitar Dimitrov says:
Към Любен: updated 🙂
November 10th, 2010 at 23:18