Кафе-аперитив “Ореха”

Share |

Здравейте отново кръчмонавти,

Последните 3-4 седмици бяха особено благодатни откъм поводи за кръчмолазене и питиепоглъщания. Като примерни християни обръщахме чаша след чаша на рожденния ден на Христос (алелуя!), после надигахме дамаджани за новата година, а проклетите следпразнични именните дни съвсем ни изтезаха черните дробове. Борбата беше смела и епична: мнозина паднаха в жертва на трапезния ужас, но ние някак си успяхме да оцелеем, за да Ви разкажем за кръчма „Ореха” – едно от полесраженията в безконечната и неравна битка между човека и алкохола.

ОрехаПо-педантични от Димо Падалски на тема география, ние за пореден път се гмуркаме надълбоко в морето на кръчмарското познание. И така, нека постепенно пристъпим към същината на нашият разказ. За кръчма „Ореха” се каним да пишем от много време по поръчение на наши приятели от френската гимназия в Пловдив (благодарим ти, Филипе), някои от които преди години са правели там първи алкохолни стъпки в големите си междучасия. Впрочем тук е момента да уточним, че костеливата кръчма се намира само на няколко минути от школото – сигурен знак, че при избирането на място за строеж на гимназията е подходено далновидно. Все пак науката и познанието изискват човек да изчисти съзнанието си от ежедневните грижи, а какъв по-добър начин за това от едно голямо. Онези от Вас, които все пак държат на формалностите могат да запишат в бележниците си до неизвинените отсъстия следните координати: улица „Победа” след кръстовището с булевард „Дунав”, до спирката на автобус 12 и срещу стъкления „небостъргач”.

Исак НютонМежду другото, би било любопитно да отредим няколко реда на етимологията на името „Ореха”. За разлика от други кръчми с мистични и завъртяни имена, причината за наименованието на „Ореха” е съвсем тривиална – заведението просто се е сгушило под клоните на един величествен орех. Някак резонни са сравнениятата с „Бракониерска среща” и „Водолаза”, които също лежат под тежките сенки на вековни дървета. Според наши подозрения това е добре заучена кръчмарска традиция поради безбройните предимства, произхождащи от позиционирането в близост до дърво (включително удобна позиция за уринални облекчения). Друг плюс е, че в късна есен човек може да бъде сюрпризиран с безплатно мезе под формата на нахален падащ орех, както например се случи с нас. Пикиращите орехи камикадзе носят своеобразна духовни наслада, защото дават възможност на живо да изпитате чувството, което Нютон е изпитал, когато ябълката го е ударила по гениалната глава. Историческо уточнение: третият закон на Нютон е бил формулиран благодарение на алкохола. След пиянска вечер ученият търсил обяснение за махмурлука си и прозрял, че всяко алкохолно действие има главоболно противодействие. Второ уточнение: в теорията за гравитацията има фундаментално изключение – леките жени падат по-бързо в кревата и това е многократно емпирически доказано!

Но нека се върнем повествованието. Чисто архитектурно „Орехът” представлява бледосиня ламаринена постройка с решетъчни прозорци в стил гуантанамобейски затвор. Екзотиката отвън е напълно излишна, както и подобава на една автентична квартална питиепродавница. Вътрешността на заведението също е доста семпла: целият декор се състои от няколко маси и столчета, хладилник с бира и застаряващ цветен телевизор. Интересна подробност е, че от таваните на кръчмето се спускат провиснали лепящи ленти за мухи, както лианите от книгите за Тарзан дивака. Зад бара пък стои едно чаровно момиче, винаги готово да презареди празните чаши и бутилки. Подобно на „Трабанта” и тук се слуша предимно рок и метъл. Трябва също да Ви предупредим, че с оглед на музиката която се слуша със сигурност в „Ореха” няма да срешнете някоя тежко гримирана тинейджърка, която смята силиконовите цици за капиталова инвестиция в бъдещето, а да е високо платена чалга “изпълнителка”- най-висока точка в така наречения и бъдещ живот. Ако питате лично нас, така или иначе най-добре е на кръчма да се ходи без жени, а при жени да се ходи след кръчма и сме убедени, че самият Нютон би се съгласил с това твърдение, ако беше жив.

В заключение, скъпи приятели, Ви препоръчаме сърдечно да отскочите до кръчма „Ореха”, когато имате възможност. Независимо дали ще нищите законите на механиката и физиката, ще опреснявате знанията си по френски с някой бивш школник от френската или просто ще смучете ром със сайдер, „Ореха” винаги ще ви приютява под сянката си. Ние от своя страна продължаваме да се цопкаме в морето на кръчмарското познание и да вадим оттам кръчми-перли.

До нови срещи и наздраве от редакторската колегия!
Димитър Димитров и Петър Петков

4 коментара

  1. Димитър says:

    “По-педантични от Димо Падалски на тема география” 🙂 Голям пич 🙂

    February 11th, 2011 at 16:55

  2. леван says:

    най -верният фен на Димо Падалски всъщност не е в facebook a е е точно тука

    March 4th, 2011 at 18:29

  3. ицо says:

    Знаех си, че не може да пропуснете подобно култово място за знайни и незнайни франкофони. Пророних сълза за старите времена и бохемски преживявания в синия лимон, антикварното, найлона, водолаза, манийката
    … Определвно ще прочета и другите кръчмоописания.

    March 10th, 2013 at 17:14

  4. Митака says:

    @Ицо: Радвам се, че ти е харесала статията.
    Поздрави!

    March 11th, 2013 at 23:49

Остави коментар