Кафе-аперитив “Пацолина”
Здравейте скъпи кръчмопоклонници,
Молим Ви да ни простите за леката зимна пауза, нито сме спали зимен сън, нито пък сме били в грипна ваканция, просто си взехме малко заслужена литературна (но не и алкохолна) почивка. След стабилна зимна подготовка изпъстрена с почти непосилни алкохолни натоварвания, доста унищожена ракия и кюфтета за гарнитура, отново сме готови да вдигнем платната и да отплаваме към нови кръчмарски приключения. Както се казваше в една песен: “корабът се акостира в море от алкохол”, тази седмица ние от своя страна акостирахме в кафе-аперитив “Пацолина”.
И така, нека пристъпим към същината на нашето кръчмарско повествувание. Едно от първите неща които ще Ви се набият на очи ако имате щастието да посетите “Пацолина” в редките случаи, когато заведението работи, е небрежно паркираният в двора трабант. Макар и далеч от времето, когато е летял по пътищата на социалистическа тогава България подобно на пернишки голф тройка, той дори и днес изпълнява няколко много важни функции, сиреч е мултифункционален. Освен че носи естетическа и зрителна наслада, напомня за отминалото време и служи за упора на странстващи любители на чашката, той е същевременно и склад, в който се поставят стари каси и всякакви други непотребни предмети.
Самият вход на заведението е с люлеещи врати, напомнящи за старите уестърни с Клинт Истууд. Явно такава аналогия се е харесала и на собственика на “Пацолина”, който точно до вратичките придвидливо е позиционирал барплот наподобяващ коневръз, на който не един и двама квартални пиячи са утолявали жаждата си. Като всяка уважаваща себе си кръчма, така и в “Пацолина” има асма, която осигурява допълнителна сянка и прохлада в летните жеги. Пък и както всички знаем от гроздето произхождат доста видове алкохол, така че присъствието на асма е освен всичко друго и символично.
След огледа на екстериора на кръчмата, трябва да кажем няколко думи и за закритата част, която се помещава на около двадесетина квадратни метра в постройка, приличаща на зеленчуков магазин от зората на демокрацията ни. Интериорът на “Пацолина” обаче рязко контрастира на каубойското впечателние от входа на кръчмето. На неособено голямото пространство са събрани три маси около които авторитетно и аристократично са разположени кресла от овален тип, вероятно взети от някогашните корекоми. Компания им прави стар монитор от още по-стар компютър. Това прави контраста с двора на “Пацолина” още по-голям, където ниски зелени пейки неподвижно стоят на пост пред металните маси, сякаш показващи непреходността на заведението.
Няколко питиета по-късно ние заключихме, че собственика на “Пацолина” е човек с неоспорим вкус и проницателност, поне що се отнася до детайлите на обзавеждането. Дори бихме отишли по-далеч като смеем да твърдим, че човека е основоположник на така модерният напоследък фън-шуй, като е успял да устрои така заведението си, че само миг след като прекрачихме входа му, се почувствахме в душевен мир и със силен прилив на енергия. Хвала на такива хора, изпреварили времето си!
Дойде ред да порасъждаваме малко и върху произхода на името на кръчмето- “Пацолина”. Може би заради мръсното ни подсъзнание или сиромашка душа, в главите ни веднага се появи образ на пишна италианска порно звезда. Бързо отхвърляме тези анатемични помисли и продължаваме с расъжденията си по темата. Нека помислим индуктивно: в крайна сметка кое е лекарството, което най-добре лекува махмурлука според нас- аолина. Очевидно този дар божи се римува перфектно с “Пацолина”… Но да оставим произхода на името на кръчмарите историци, които трябва да разбулят мистиката около точния му произход.
Трябва също така да споменем, че ако Ви се случи да минете през заведението докато е светло навярно ще си помислите, че то не работи от години. Но по тъммо, също като в приказките, “Пацолина” подобно на Пепеляшка се пробразява тотално, и от грохнала стара съборетина се превръща в центън на междублоковия политически и социален живот.
И така драги приятели приключва поредното ни пътешествие из китните ни квартални пивници. Като за финал искаме да благодарим на всичките ни верни фенове. Макар и хора романтици по душа, ние осъзнаваме, че успешността на даден сайт неминуемо минава през снимането на провинциални момичета по цици и писането на евтини статийки за тях и житейските драми които изживяват. За това отново едно голямо БЛАГОДАРЯ от нас за подкрепата показана от Вас досега.
До нови срещи кръчмонавти и наздраве!
Димитър Димитров и Георги Георгиев
Martin says:
E taq bodra krychma ne q znam 🙂 no kato gledam si zaslujava poseshtenie!
March 8th, 2011 at 09:10
Bobkata says:
Изчетох на един дъх всичките ви статии. Страхотен стил, евала момчета! Колко хубаво ми стана! Айде живи и здрави и дано 200 да ви е малката мярка!
March 21st, 2011 at 13:38
Димитър says:
Благодарим ти Бобка 🙂 Радваме се, че сайта ти е харесал!
March 22nd, 2011 at 16:42
Топчо says:
Евала Миташки, ама ви се е отразила зимната пауза, хванах 4 правописни грешки 😀 Впрочем фенбазата ви расте!!!
March 29th, 2011 at 22:24
Емилия Боева says:
Здравейте, Митко и Жоро! Къде е Пацолина и работи ли още?
March 26th, 2019 at 12:31
Димитър says:
Здравей Емилия!
За жалост от доста време вече не работи и “Пацолина”, но за сметка на това доста близо до нея е “Кардамис”. В момента в този район има голямо строителство и се правят 3-4 сгради паралелно.
March 31st, 2019 at 00:00