„Порт Роял” стих
Скъпи кръчмонавти,
Вдъхновени от изпитата мастика и мента написахме следния стих за кръчмата “Порт Роял”, надяваме се да Ви хареса :
Като фар в далечината
„Порт Роял” пирати чака.
Хайде опъвайте платната
и да пием до зората.
Механата-трюм:
пълна е с бренди и коняк.
И пак идва ни наум
ще откинем по седмак.
Гробищата са наблизо,
но за там не щеме виза.
Че ни се живее, братко
да си смучем сладко сладко.
Да си правим рахатлъка
с бай Иван под асмалъка.
Да си слушаме в захлас
как със инжинерски глас,
ни разказва домакина
мухабети десетина:
как (например) във Ханой,
има портове безброй.
Или как нейде в Мароко
чували за кръчма „При Коко”.
Как в моряшка, развратна Марсилия
имало палавници дори от Бразилия.
Как като шаран на стръв
всякой гледал да е пръв,
на понтона в Коста Рика
кога давали безплатна мастика.
Как моряците нявга със дни
пили ракия при високи вълни.
Как котва се пускала само във порт,
гдето алкохолизма е най-висш спорт.
И много подобни истории,
с немалко хиперболи и алегории
може да чуете ако бихте посмял
да посетите някогиж кръчмата „Порт Роял”.
Автор: Петър Петков
