През 1921 година кръчмите в Пловдив са били пред закриване
Здравейте кръчмонавти!
Преди няколко дни попаднах на една много интересна статия на Владимир Балчев, която просто нямаше как да не споделя с Вас – в крайна сметка става дума за нещо, което на всички нас ни е много мило, а именно – кръчмите в Пловдив. За да бъда още по-точен – интересни исторически факти и истории за тях.
Казан за ракия около 1920 година.
Винаги съм казвал, че е важно човек да знае и учи историята си, било то и кръчмарската такава, защото ако знаем какви грешки са допускали хората преди нас е по-малко вероятно да допуснем същите и ние. А макар и днес да живеем в царството на пошлата чалга и съвършенната простотия е хубаво да обръщаме поглед назад, за да си припомним как са живели хората преди нас, какви са били техните тревоги и за какво са се борили те.
Както заглавието на статията издава – в началото на 20-ти век част от обществото е имало една крайно нехуманна идея – да затвори кръчмите в Пловдив и околията. Защо е нехуманна идея е пределно ясно – най-малкото защото градския човек има нужда от шум и тълпа, за да си почине, защото имаме нужда от място, където да си говорим за футбол, политика, жени или с други думи на кой за каквото му е интересно. Кварталната кръчма е светиня, своеобразен малък местен парламент, където не само се решават спорове, но и по-важното – ражда се истината, раждат се приятелства за цял живот, макар и понякога той да е по-кратък от очакваното.
И така след този сравнително кратък увод – ето и статия на Владимир Балчев:
“Изборите някога били истинска война. Често гласуването завършвало с хиляди бюлетини в урните, стотици ранени в болниците и лекарските кабинети, два-три трупа в моргата. А избори дал Господ – веднъж за народни представители, втори път за общински съветници, трети път за окръжни съветници, четвърти път за училищни и църковни настоятели, пети път за действителни членове на търговско-индустриалната камара.
Кръчма в Пловдив след 1925 година.
От началото на 20-ти век тръгнала нова мода – по селата започнали да насрочват референдуми за закриване на кръчмите. Достатъчно било да се подпишат определен брой жители, да внесат подписката в Окръжното управление и ето ти референдум. И то срещу самата светая светих – кръчмата. Имало нещо кощунствено в тази идея. Кръчмата била нещо повече и от общината. Първо тук пристигали официалните известия, тук се раждали идеите, покрай масите се обсъждали глобалните проблеми на живота и политиката. Кръчмите били и партиен клуб, и новинарска агенция, и заседателна зала. Затвориш ли кръчмата – кварталът става едното нищо. Като родните заведения нямало никъде по света. Според една статистика от 1920 година в Норвегия на една кръчма се падат 9000 души, в Швейцария – на всеки 2600 души, а в България една кръчма обслужвала 260 гърла. Извън статистиката оставали бирариите, но в рекламите им по различните вестници има пространни списъци с най-различни питиета. По време на Първата световна война бирата изчезнала и бирариите вече по нищо не се различавали от традиционните питейни заведения. Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица. Всяка от тях имала свои правила. Различна била и украсата им. Най-често по стените се поставяли „патриотически картини” и царските портрети. А в едно заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?”, а от другата – „Ако не платиш!”. С други думи – пий, ама си прави сметката… Разправят, че хрумването било на един стражар от края на 19-ти век. Вкарвал той някой заподозрян в стаята за разпит, като го оставял десетина минути пред една яка цепеница с набити върху нея пирони и надпис: „Всичко ще си кажа”. След минутите за размисъл стражарят влизал в стаята и започвал да си запретва ръкавите…
Жителите на село Войводиново пред кръчмата в него, 1902 година.
С други думи кръчмите в Пловдив обединявали една многохилядна армия. Затова първоначално никой не обръщал внимание на призивите за затварянето им. Началото е още в края на 19 век. Един от примерите е в Старосел. На 1 юли 1894 година кметът на селото издал следната заповед: “Понеже кръчмарите в поверената ми община в празнични дни отварят кръчмите си още от сутринта и християните, вместо в църквата отиват в кръчмата, то на основание предписанието на господина пловдивский окръжен управител заповядвам всички кръчмари в поверената ми община да държат затворени кръчмите си през целий ден.” Няма сведения дали тази заповед на кмета е напълнила храма.
“В селската кръчма” – Петър Морозов.
Трагедията започнала след войните. Народът оголял, трапезата се опразнила, отникъде не се виждало спасение. Единствено в кръчмата предлагали надежда. Да, но точно тогава започнали да никнат като гъби разни дружества за борба с алкохола и разврата. По едно време Пловдивската община забранила на дамите да ходят по улиците с модни тоалети и скъпи бижута, а правителството на Александър Стамболийски обмисляло закон срещу модерните танци като рушителни за морала. В месеца на светлия празник Трифон Зарезан през 1921 година се проявила и Пловдивската община – част от съветниците внесли предложение да се закрият кръчмите в града.
Персонала на ресторант “Големият Бунарджик”, 1936 година.
Поводът бил огромната подписка на жените от Каршияка, които виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук. То друго не им и оставало на мъжете – вратите на всички тютюневи складове били затворени за нови работници, тук-там предлагали да се свърши нещо за дребни стотинки. Единствено вратите на кръчмите гостоприемно очаквали посетители. Само тук мъжете можели да забравят и безработицата, и глада, и подивелите от немотия жени. По същото време в Клисура отчитали необичайни рекорди. Средният данък на семейство от мизерстващия град бил 1 000 лева годишно. В същото време седемте кръчми в Клисура отчитали приход само от пиене в размер на 500 000 лева. И това в град, в който с жените, децата и старците наброявал едва 1 400 души. Или колкото повече нямало, толкова повече се пиело.
Пловдивска кръчма към 1930 година.
Като причина за всички беди на мизерстващия българин били обявени кръчмите. И се заредили референдумите за затварянето им – в Бойково, Зелениково, Скобелево. Такова допитване се провело в днешното село Първенец на 1 юли 1922 година. Резултатите от гласуването говорят за епичен сблъсък – син срещу баща, съпруг срещу съпруга. Като преброили бюлетините, оказало се, че противниците на кръчмата имат 125 гласа, а привържениците – 128. Само три нищожни листчета спасили заведенията.
От 1925 година в борбата срещу пиянството се намесило и правителството – започнало обсъждането на закон, който да забрани употребата на концентрати, а населението да се подканя за нови референдуми, които да премахнат завинаги кръчмите от българските земи. В духа на тази нова повеля била организирана забава за пловдивските ученици. И на какво мислите била посветена – на една “велика” годишнина: 5 години от въвеждането на сухия режим в САЩ. Значи докато янките плачели, българинът бил апелиран да празнува на сухо.
Репродукция от вестник “Илюстрована седмица” показва трима веселяци от Пазаджик. Може да прочетете и тестка под снимката.
Селата, които затворили кръчмите, не видели нищо по-добро. Оказало се, че когато са трезви, мъжете стават по-зли и заядливи, а вечер отчаяно съзерзцават звездите, вместо да легнат при жените си. Плевни и обори били превърнати в нелегални пивници, пиели се боклуци с неизвестен произход. Всичко, което ферментира, се ползвало за варене на ракия. Народът пиел все повече и повече, а приходите от акцизи и данъци падали. Този резултат станал повод управниците да променят политиката си.”
Това е, драги кръчмонавти, изводите от тази статия оставям на Вас.
Надявам се информацията в нея да Ви е била интересна и снимките да са Ви харесали.
Наздраве от мен!
Димитър Димитров
Кръстев says:
Стара истина е – В кръчмата се взима решение за построяването на църква, а не обратното!!!
May 6th, 2017 at 21:20
Димитър says:
@Кръстев – много хубав лаф, ще го добавя в “Кръчмарски лафове 3”:
https://www.kry4mi.com/kry4marski-lafove-3/
May 20th, 2017 at 04:58