При Бай Марин
Здравейте многострадални братя кръчмонавти,
Преди да Ви поканим на първото ни кръчмарско рандеву от месеци насам, сме длъжни да Ви поднесем искрено извинение за ледниковия период, който беше обхванал проекта kry4mi.com. Няма да ви лъжем – за всичко е виновна греховната ни страст към изкушенията на живота в частта им ядене и пиене, които са ни покорили така, както футболист на Светкавица Търговище покорява дискотека Блу Меджик в споменатото населено място. За кръчмите в Търговище обаче ще Ви разкажем след време, а целта на настоящите драскулки е да привлечем Вашето внимание към поредния благороден камък в АЛКОроната на град Пловдив – кръчма „При Бай Марин”.
За разлика от други кръчми, за които узнахме благодарение на богатата си агентурна мрежа и собствен опит, питиепродавница „При Бай Марин” споходи член на редколегията ни като по знак на съдбата. Свършвайки чудесна работа с Архимед и ваната или да речем с Нютон и ябълката, провидението реши да ни удари едно рамо и отреди на единия от нас да търси място за паркиране в уличките зад Четвъртък пазара. 
Представете си колко еврики и душевни оргазми изпита въпросният кръчмонавт, когато хвърли поглед към гарирания си автомобил и установи, че той спрян точно пред култова квартална кръчма, за която дори не сме подозирали. Вълнението е съпоставимо единствено с емоцията, обзела откривателите на „Титаник” в момента, в който са зърнали палубата на потъналия кораб или първата крачка на Армстронг на луната, макар че нашата находка слага и двете дребни събития в малкия си джоб. И докато за локализирането на „Титаник”-а бяха необходими години, кръчма „При Бай Марин” е съвсем лесна за намиране – просто отидете на ул. Ангел Кънчев, точно зад кипящия в момента ремонт на Четвъртък пазара и търсете задължителната избеляла табелка „Кока-кола” с подзаглавие в чиновническо черно: „При Бай Марин”. Като жокер ще ви послужи светещата някога рекламата на бира „ММ” (да, имаше и такава бира).
Ако трябва да сме обективни, кръчма „При Бай Марин” притежава всички онези елементи, които според нас формират завършения облик на кварталния храм на пиещите. Вземете фасадата например– посетителят бива посрещан от боядисана в зелено оградка, върху която симетрично са разположени кокетни табелки-близначки: едната ви приласкава с „безалкохолно, алкохол, кафе, чай и др.”, докато другата ви омайва с „шкембе чорба, супи, аламинути, дреболии”. Кой уважаващ себе си пияч не би спрял да се отдаде в наслада на двете изкусителки– бирата и шкембе чорбата? Още повече след като добре се знае, че шкембето е безотказен афродизиак и един от малкото сигурни начини да ти се чуе думата (особено в рейса). Бидейки малодушни пред врялото изкушение, ние пресушихме по паница от лековитата чорбица, като съблюдавахме стриктно канона и я овкусихме с чесън и люта чушка до степен, в която единствените възможни последици по думите на Чърчил са „кръв, сълзи и пот”, като преобладаващи са последните 2 думи.
Но да се върнем отново на кръчмата… Прекрачите ли веднъж прага й, Вие сте любезно приветстван от интериора и. Той не е богато нагизден, но гордо Ви представя разноцветните си пластмасови столове, задължителните тънкокраки метални маси и…о…чудо, невижданото досега от нас в друга кръчма– подстъп за инвалиди. Рампата сякаш отделя предверието на кръчмата от церемониалната зала, където на централната маса своя трон е заел често замисленият и мрачен Бай Марин и Нейно Величество– жена му. Впрочем, във владенията на съпругата на Бай Марин попадат и площите на кухнята, тъй като добрата стопанка волю-неволю съвместява и ролята на екзекютив гурме мениджър, т.е. готвачка. Бай Марин – достолепен мъж с брада като на Астор и с не по-малко трикове в ръкава си, е счел за свой дълг да обслужва клиентите зад бара, като в това си начинание е показал и чувството си за хумор – над бара виси табела „Токио, Рим, Париж и Берлин – добре дошли при бай Марин”. 
Зад тази на пръв поглед детска рима се крие дълбок символика – посетители на кръчмето са точно толкова разнообразни, колкото столиците на света. Тук например ще видите доктори от близката клиника, продавачи на зарзават от пазара и в тон с етническия мир – мургави служителки на общинско предприятие „Чистота” Пловдив. Братовчедките на бразилките от Копакабана имат изключително любопитен маниер на поръчване – едно шкембе и четири-до-седем филийки хляб, с което категорично разбиват на пух и прах доктрината на диетолозите за вредата от тестените изделия върху женската талия. Бай Марин е подходил изключително находчиво към възможността част от споменатите клиенти да се окажат неплатежоспособни. За да прокужда безпарични посетители, а и космати върколаци и зли данъчни, кръчмарят е окачил на бара календар на Богородица с младенеца, а за антураж на библейската двойка е отредил чифт препарирани гъски с много миловидно изражение.
В заключените, Вие имате пълното право да не вярвате на всички описани чудатости, но ако надвиете съмнението и посетите Бай Марин ще се намерите в поредната екзотична квартална кръчма, останала непроменена и неподвластна на модните европейски тенденции. А ако изгълтате няколко питиета под одобрителния поглед на Богородица, вероятно ще се убедите сами колко е бил прав Шекспир, че алкохолът увеличава желанието, но неизменно намалява моженето. С можене или без, ние ще продължаваме кръчмарското си дело, а вие не губете интерес към кварталните кръчми и къркането – най-доброто тепърва предстои!
Наздраве и до скоро!
Петър Петков и Димитър Димитров
Marto says:
Tova shkembe ot snimkata … trqbva da se probva :))) good job guys, spodelqite opita si s krychmite, zashtoto , povqrvaite mi, az vi razbiram mnogo dobre !
Cheers i all the best !
May 9th, 2012 at 20:03