При Бързака
Скъпи приятели,
Измина немалко време от последния ни кръчмоносен поход и верните ни последователи се зачудиха какво става с проекта kry4mi.com. Творческият застой не се корени нито в свършек на харни кръчми, нито пък на някаква зла участ, сполетяла плахото ни творческо алко-дуо. Причината е съвсем прозаична – през последните месеци така го бяхме ударили на ядене, пиене и бохемлък, че родното духовенство спокойно би могло да ни обяви за трапезни великомъченици и да ни отдели някой квадрант в иконостаса на Голямобуковския манастир (мир Вам)… И така, връщайки се с нови сили към нашето призвание, тази седмица ще ви отведем до чудната питиепродавница „При Бързака”, която набързо се превърна в една от любимите ни кръчми под тепетата.
За бързаците и за страдащите от остра алкохолна абстиненция сред Вас уточняваме моментално: кръчмата кротува зад Второ РПУ, като от своя страна дава нов смисъл на абревиатурата РПУ, а именно Ракия, Пелин и Узо. 
За разлика обаче от конспиративните съкращения в народната милиция, названието на „Бързака” е повече от предвидимо – просто кръчмата е кръстена на Васил Божинов – Бързака, който заедно с приветливата си жена се явява стопанин на питейното заведение. Съпругата на Бързака, скъпи приятели, може да бъде тема на цяла една новела: жизнерадостна, пъргава и с чувство за хумор, тя създава такава атмосфера, че гостите се чувстват в съвсем пряк смисъл като у дома си (поредно доказателство за истинността на максимата, че зад всеки велик мъж стои една велика жена). Още с влизането в кръчмето те лъха една невероятна сърдечност и гостоприемност, а седнеш ли веднъж- не ти се става повече.
Външно нищо не издава чара на кръчмата, ако не броим една позахабена светеща табела с надслов „При Бързака”. И все пак нашето набито кръмонавтско око долови няколко издайнически подробности, като например циментираните външни маси ( сигурна и непоклатима опора при нужда ) и антирадарния навес пред заведението – все характеристики на така скъпите нам квартални парламенти. Прекрачвайки прага на металната входна врата, посетителят се озовава в мъничка механа с дървена ламперия по стените и с тясно коридорче към съседната (също тъй мъничка) одая за пушачи. Вляво от входа на кръчмата е закотвена електрическа печка, а до нея е барът, нагизден със стари банкноти и най-важното – с малко шалче на „Ботев” Пловдив. Както вече се досещате, кръчма „При Бързака” е място за среща на заклети ботевисти, но и гостоприемна към локомотивци, като споровете на масите често се въртят около футболната тематика.
Разбира се, разказът ни няма да е пълен, ако не кажем и няколко думи за редовните посетители на кръчмата. Още в първите мигове на нашето посещение осъзнахме, че ни предстоят няколко щастливи напоителни часа в родна нам среда, далеч от светската простотия и суматоха. Както всяка добра кръчма и “При Бързака” се гордее с екзотичната клиентела, варираща от таксиметров шофьор до доктор, която му придава неповторим облик. И тук кварталните герои са много, кой от кой с по-интересни и интригуващи прякори – Бойлера, Боксьора, Плондера, Доктора… В съзнанието ни веднага направихме аналогия с героите от култовият сериал „Бар Наздраве”, поради факта, че и в „При Бързака” почти всеки се познава с всеки, което от своя страна поражда една непринудена приятелска атмосфера, изпъстрена с хапливи закачки. Няма как да пропуснем да споменем и на моменти страните вербални методи на контактуване между редовните клиенти. Голяма част от приятелските обръщения между тях са повече от цветущи, като някои биха накарали даже Христо Стоичков да се изчерви (пишещите тези редове никога не са подозирали, че думите „педераст” и „манаф” може да имат такъв мил утенък между приятели). Често се чува и изразяване на лаконично несъгласие, а именно фразата „еби си майката”, която смислово варира от „не вярвам” до „наистина ли”, в зависимост от интонацията и тонът, с който се произнася. Оставяме точното тълкуване на фразата на кръчмарите-лингвисти и приключваме темата.
Към гореописаната атмосфера обаче трябва да добавим и няколко реда за кухнята на кръчмето. Всеизвестна кръчмарска правда е, че голямото пиене и голямото ядене са две страни на една и съща монета. Бяхме тъй приятно изненадани от кулинарните умения на готвача в „Бързака”, че можем със сигурност да твърдим, че там приготвят най-вкусния език в масло, опитван някога от нашата редколегия (феноменална добавка към езика са страхотните препечени филийки). След няколко изпити бири и няколко порции език, ние за пореден път попаднахме под ефекта на пространствено-времевия континиум – навън бяха минали часове, а в кръчмата времето сякаш бе застинало в пълен покой. В този момент единодушно решихме, че ако има рай на земята, то той със сигурност би приличал на това тясно и задименото помещение, изпълнено с непринудени шеги, смях и глъчка.
В заключение можем само да си пожелаем много поводи за пируване „При Бързака”, както и много здраве и сполука на любезните домакини. Дано има повече подобни пазители на кварталната кръчмарска традиция! А вас, скъпи кръчмонавти, оставяме с обещание за скорошни нови разходки до знайните и незнайни кръчми на България.
Наздраве и до нови срещи!
Петър Петков и Димитър Димитров
marto says:
chak me e qd, che ne sym prisystval … kato cheta ligite mi tekvat i dushata mi zajadnqva … napravo mi se iska segq da sym na edna masa v gorespomenata krychmica 🙂 good job guys ! i cheers de (beer)
June 8th, 2011 at 05:49