При Тери
Здравейте братя кръчмонавти,
Днес ще Ви разкажа една интересна история, започнала преди години. Една история, по-динамична и с повече обрати от турски сериал, история подобна на тази на Индиана Джоунс и търсенето на изгубения кивот. Разликата обаче е, че аз не търсих нещо толкова материално, а бидейки буржоа по душа (но не и по произход), аз търсих духовното, търсих… перфектната бира! Не, аз не искам вечен живот, да отида в рая, не сакам ни пари от еврофондовете, ни перфектната жена… Не, аз просто търсих перфектната бира. Търсих и я намерих!
Но нека караме хронологично. Тази история започва през относителното далечната 2006-та година, когато моя милост имаше възможността да посети деня на свети Патрик в САЩ. Като типичен скептичен българин аз имах резерви към бирата, с която щяха да ме поят местните американци (с ирландски корени ). Това което последва обаче, промени напълно представите ми за качествена бира. Аз съм патриот по душа и като цяло трудно признавам постиженията на други нации, но тук трябваше да си призная – това беше най-добрата бира която някога съм пил. Гъста като боза, силна, сладка, негазирана и в същото време с прекрасен аромат. Да, говоря за Guiness (дори не се осмелявам да преведа святото название). Като запален къркач започнах да пия стабилни количества от гореспоменатото питие, взех си колан, портфейл и т.н. с тази марка. Но както всяка любов от пръв поглед и тази трябваше да премине изпитанията на времето.
След няколкомесечен гастрол по щатските друми се завърнах в България и започнах ентусиазирано да убеждавам всичките си приятели в качествата на невероятната бира, която бях вкусил в родина на Мики Маус. Започнах мащабно търсене на амброзията – в някои супермакети продаваха Guiness, понякога в кен, понякога в бутилка, но не и с този специфичен вкус, който аз бях опитвал отвъд океана. И така кен след кен, бутилка след бутилка, разочарование след разочарование, месец след месец… Така изминаха доста години, почти забравих радостта която бях изпитал, когато за първи път опитах пивката тъмна течност. До преди няколко дни когато един приятел (благодаря ти Ванка) сподели, че е пил истински наливен Guiness внос директно от Ирландия, при това в центъра на Пловдив. Без особедна надежда и отново с голяма доза скептизицъм се отправих към поредното ми кръчмарско пътешествие. За моя голяма изненада този път то се увенча с успех и намерих отново забравения вкус на перфектната за мен бира в кръчма Terry’s Irish Pub.
Специално за кръчмарите откриватели започвам с местоположението на споменатата кръчма. Terry’s Irish Pub е стравнително лесна за откриване – намира се близо до малката главна, в мазето на областната дирекция на МВР (ако трябва да бъдем географски коректни – на пресечката на ул. „Райко Даскалов” и ул „Княз Богориди”, под магазина за фаянс). За кръчмарите историци кръчмата не би представлявала интерес откъм история, поради простата причина, че Terry’s Irish Pub се помещава в сегашното си леговище само от няколко месеца. Преди това Тери и жена му (подробности за нея малко по-късно) са въртяли кръчма в меката на българското черноморие Слънчев Бряг, но решили на стари години да потърсят убежище в един по-спокоен и културен град, какъвто несъмнено е нашият любим Пловдив.
Terry’s Irish Pub се посещава предимно от ирландци (да се чуди човек какво дирят те под тепетата), които обаче са много дружелюбно настроени и стига да разбираш малко английски са готови да спорят с теб на всякакви (футболни) теми. Кръчмето притежава и една обаятелна и много приятна сервитьорка на средна възраст от руски произход, която изпълнява и житейската роля да бъде съпруга на собственика Тери. При липса на другари къркачи тя с радост седя до теб, за да ти направи компания в пиенето и да те развесели малко ако е нужно. И както игриво каза тя на един мой приятел, аристократично поръчал чай: “Който не пие или е болен или е долен. Ти от кой тип си?”. Да, несъмнено вярна е максимата, че зад всяка добра кръчма се крие една велика жена!
За разлика от друг път сега няма да се впускам в щателно описание на интериора на заведението, но трябва да се отблежи, че стените са нагиздени с фланелки на различни футболни отбори от Ирландия, като разбира се преобладават екипите на националният им отбор. Със сигурно Тери не се е консултирал с някой специалист по Фен Шуй, но въпреки това е успял да подреди питиепродавницата в един предразполагаш към безпаметни запои стил. Прилагам снимки към статията и завършвам темата с обобщението, че ако Ви се случи да се наблизо и да Ви се пие качествена бира, то Terry’s Irish Pub е вашето място.
А що се отнася до мен, аз все по-често наминавам време след работа да изпия по един-два Guiness-а за успокоение на душата ми, която все по-често се раздира от противоречия между това, което съм и това, което исках да бъда. Давя тези конфликти в тъмна бира от Ирландия. И то в големи количества!
Наздраве от мен,
Димитър Димитров
Петър Димитров says:
Cheers mate! :))) Трябва да се посети!!
April 27th, 2011 at 11:38
Филип says:
Браво за хвалебствените слова!
Мястото определено си заслужава и ви препоръчвам рибните кюфтенца на Тери, които определено са най-доброто мезе за Guiness особено в големи количества 🙂
April 27th, 2011 at 12:46
Димитър says:
Фил, колко си прав само, колко си прав…
April 27th, 2011 at 14:02
nadia says:
aaaa bravo bravo:):):)
April 27th, 2011 at 16:36
Guinness drinker says:
There’s Nothing Like a Guinness …come and try it
May 6th, 2011 at 08:34
Къщи за гости Добринище says:
Браво Тери…Поздрави от Dublin
December 11th, 2013 at 17:41
Митака says:
За жалост Тери фалира, поне по наша последна информация. Пак подчертавам – за жалост 🙁
December 11th, 2013 at 19:07