Сбогом Бенкс!
Днес ще почна без увод. Не е удачно да започна нито със “здравейте”, нито с “добър ден”. Днес е един доста тъжен и мрачен ден, ден в който изпратихме от този свят Георги Славков – Бенкса. На 55 годишна възраст един безспорен титан на терена беше внезапно покусен от инфаркт.
Първото нещо, което си помислих веднага след като научих тъжната вест беше старата българска поговорка: “Когато гръм удари в Балкана, поваля винаги първо най-високия бор.”, макар и да е богохулство да сравнявам финия техник с което и да е дърво. Все пак сравнението е донякъде уместно, защото Бенкса дълги години влачеше на гръб любимите ми Канарчета, раздаваше се на терена, беше истински пример за подражание, извисяваше се над съотборниците си, също както и над противниковата защита. До края на живота си той остана верен на жълто-черната идея.
Отвъд статистиката и безбройните голове ще запомня Георги Славков и с неподражаемата му усмивка, и със скромния му извън терена характер. Бенкса безспорно ще остане завинаги в сърцата на всички феновете на Ботев Пловдив, като един от най-добрите футболисти от Златното поколение през 80-те години. Може би най-големият връх във футболната му кариера бе през 1981-ва година, когато отбеляза 31 гола и заслужи приза “Златната обувка” на “Франс футбол”, като същевременно завинаги затвърди статуса си на футболна легенда!
Но Георги Славков бе много повече от това. Той беше много повече от суха статистика, голове, победи и титли. Той бе един истински мъжкар, върл ботевист и завършен футболист. Думите са безсилни и не могат да опишат емоциите които изпитвам сега, затова ще цитирам двама велики български футболисти, имали честта да играят рамо до рамо с Жоро Славков:
“През 1980 година, когато дойдох в клуба, “Ботев” беше Славков. Славков означаваше “Ботев”. Това казва всичко. Публиката идваше заради него на стадиона. Достоен българин.” – Марин Бакалов.
“Георги Славков беше мой идол. Заради него ходих по стадионите. Сбъдна ми се мечтата да играя заедно с него в ЦСКА. Именно той ми даде фланелката с номер 8 и ми предрече голямо бъдеще. Не мога да повярвам, че ни напусна толкова млад и ни остави да тъгуваме по него. Беше великолепен човек и приятел. Много ми е тежко. Мир на праха му!” – Христо Стоичков.
Сбогом Бенкс, ти ще си завинаги един от нас, почивай в мир!
Димитър Димитров
