Ток и жица
Здравейте кръчмонавти,
Днес сме Ви приготвили цели две изненади: една басня и един стих, базиран на нея. Заглавието и на баснята, и на стихчето е едно и също – “Ток и жица”. Искрено се надяваме да ги намерите за интересни и забавни, ето ги и тях:
Стих:
Избухна скандал между жицата и тока,
и то съвсем не в лингвистична посока,
не, спорът бе от битово съображение,
изглежда породен от високото напрежение…
Скандалът ставаше все по-страшен и лют,
когато токът извика високо: – Ей капут!
Същестуването ти без мен е безпредметно,
ставаш само за простор във времето летно!
Аз съм в нощната лампа над всяко дете,
в котлончето сутрин преди чаша кафе!
Неописуема за човека е моята роля,
А твоята каква е, кабеле, кажи ми моля?
– Ах ти неблагодарен променлив ток,
какво ми се ежиш като надут паток!
Аз давам почивка на пойната птица,
зазимен си без мен ти, без здрава жица!
Пренасям те под земя, над реки, през гори…
Пращам те без виза в чужбина дори!
А за тази моя мълчалива солидарност,
само сметки от теб, ни грам бладарност!
В този сюблимен момент на скандала,
точно преди да стане въргала,
намеси се един мургав елемент,
член на малцинствения контингент.
Тока той бързо и нагло отвлече,
жицата безмълвно от стълба се свлече
и стана тя все пак за дрехи простор
на Манго и Айше във задния двор.
Ето я и баснята:
Избухна скандал между жицата и тока,
И то не в лингвистична посока,
Не! Спорът бил от битови съображения,
Породени изглежда от високо напрежение:
-Същестуването ти без мен е безпредметно,
За простор само ставаш, въже с въже медно!
Аз съм в нощната лампа над всяко дете,
В котлончето сутрин преди чаша кафе
Неописуема за човека е моята роля,
А твоята каква е, кабеле, моля?
-Ех, неблагодарен ток,
аз давам почивка на пойната птица,
Зазимен си без мен ти, без жица!
Пренасям те под земя , над реки , през гори
Пращам те без виза в чужбина дори,
И при цялата моя солидарност,
Само сметки от теб, ни грам бладарност.
И в този сюблимен момент,
Както двамата се бяха заяли,
Мургавеещ един елемент
Него открадна, нея – за цветни метали…
Наздраве от нас!
Димитър Димитров и Петър Петков
