Любими вицове 5
Здравейте отново приятели,
Дойде ред и за петата част от поредицата “Любимите ни вицове”. Тя отново включва 25 вица изпълнени с “постмодерна провокативност”, този път съответно от номер 101 до 125 включително. Както винаги Ви пожелаваме приятно четене и много смях:
101. Внуче пита дядо си:
– Дядо, защо вие като се скарате с баба не си говорите по
две седмици, а мама и татко се бият, карат, ама на другия ден
вече им е минало и пак се обичат?
Дядото отговорил:
– Защото, мойто момче, тоз дето “сдобряваше”… умря.
– Скъпи, вчера оставих две бутилки водка в хладилника, а сега е само една?
– Как защо? Ами… защото втората не съм я видял.
– Аре се видим утре да пием по кафе?
– Егати , ти си първият човек, който успя да напише “бира” с четири правописни грешки.
– Един здрав бик оплодител е длъжен на ден да има по 12 “сеанса”.
Женски глас от първия ред:
– Простете, професоре, колко?
– По 12.
… – Повторете го, моля ви, да се чуе на последния ред.
Мъжки глас от последния ред:
– Извинявайте, професоре, за 1 крава ли става въпрос, или за 12 крави?
– Разбира се, че за 12 крави!
– Мерси, професоре. Повторете го, моля ви, да се чуе на първия ред.
– Що ме будиш ма?
– Еми да бягаме. Нали си чувал, че бягането удължава живота?
– Да бе да, това ако беше вярно сервитьорите щяха да живеят 100 години!
– Да, кажете.
– Намерих един портфейл с 3000 евро, 1200 долара и 500 лв. Вътре има и шофьорска книжка на името на Йордан Николов.
– И?! …
– Сега искам да го поздравите с една хубава песен от мен!
– Докторе, имам проблем с алкохола!
– Какво се е случило? – пита докторът.
– Нямам пари да си го купя!!!
Четвърти човек за белот и втори за секс.
– Не случихме на джипи, ейй… уж лекува мъжа ми от пневмония, пък той умря от жълтеница.
– Ааа, наш`то джипи е много компетентно – от к`вото те лекува, от това си умираш!
– Еми когато кара Голфа назад!
По едно време китаеца става, отваря прозореца, вади от куфара си пакет ориз и го изхвърля с думите:
– Имаме тооолкова много, че мога спокойно да го изхвърля!
Американеца се подсмихва презрително, вади пачка долари и я мята през прозореца:
– Имам толкова много, че мога да хвърлям от тук до другата гара и пак няма да усетя!
В това време турчина неспокойно побутва немеца:
– Ъъъ… Ханс… Цивилизовани хора сме… Без глупости, а?
– Здрасти!
– Здравей! – отговорил неуверено.
– Как си?
– Еми добре съм…
– Какво правиш сега?
– Ами… опитвам се да се изс… нали се сещаш. – отговорил той малко смутено.
– Айде ще те оставям, че един тъпанар от съседната тоалетна ми отговаря, после ще ти звънна.
– Защо сте тук?
– Ами защото не ме пускат да изляза!
– Ей, момче, защо така ви се казва селото?
– А, не знам, аз тука съм снаха!
– Едно време какво беше: с 1 лев отивам в халите и взимам 3 салама, хляб и 5 шоколада.
– А сега какво взимаш? – пита внучето.
– Сега има камери навсякъде и нищо не може да се вземе!
На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
– Кажи ти, Иванке.
Иванка започва:
– Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
– Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
– Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
– Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва:
– Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник “Financial times”. Но баба не знае английски. Очевидно е срала!
– Еми яж лайна тогава, следващия.
– Бременна съм.
– От кой е бебето?
– Това е върхът на нахалството! Аз ти казвам, че ще имам бебе, а ти ме питаш от кого е!
– Извинявай, мислех си че знаеш…
– Ало мацка как е тарифата?
Тя отговаря:
– Отпред 50 евро, ако пък иската отзад- 100 евро.
В този момент се чува глас от задната седалка:
– Е стига де, защо па за нас да е по-скъпо?
– Искам да пия…
Чува се глас изпод масата:
– Всички искаме да пием!
– Новата година ще е по-добра от старата!
Песимистът казва:
– Новата година ще бъде по-лоша от старата!
Реалистът отговаря:
– Пак ще се напия!
– Какво взимаш при безсъние?
– Чаша ракия на всеки час.
– И след това заспиваш?
– Не, но така безсънието е по-весело!
– Как можеш да ме гледаш в лицето?!
Мъжът отговаря:
– Не е приятно наистина, но човек може да свикне с всичко…
Наздраве от нас!
Димитър Димитров и Петър Петков
Нина Папазова says:
Както винаги, велики!
February 25th, 2012 at 21:18
Константин says:
Вицовете са готини, един много кратък от мен:
На 35 години съм и най-после срещнах жената, която ми каза заветните думи, които съм чакал да чуя през целия си живот: “Моят баща има магазин за алкохол…”
May 13th, 2015 at 19:27