Водолаза

Share |

Драги приятели,

Зад култовият кафе-бар Водолаза

Зад култовият кафе-бар Водолаза

Пловдив действително е град богат на забележителности. Едва ли има българин, който да не е виждал/чувал за/посещавал Стария град, римския театър или тепетата. Но нейде отвъд бермудския триъгълник, заключен между Джендема, Бунарджика и Сахат тепе лежи една друга, малко позната пловдивска тайна, за която дори мнозина местни жители не подозират. В безконечния архипелаг от филибейски кръчми едно апокрифно име разпилява вълните на времето като протестиращ земеделец прясно мляко пред министерски съвет. Разбира се, става дума за кафе-кръчма „Водолаза” (оригиналният правопис е запазен) – пчелата майка на „достъпните” питейни заведения в Пловдив.

Историята на „Водолаза” е мъглива точно колкото паметта на посетителите му след второто питие, но за сметка на това местоположението му по-стратегическо от Босфора и Дарданелите взети вкупом. „Водолаза” е акостирал на китната улица „Младежка”, което отчасти обяснява средната възраст на посетителите (около 67,3762 години; някои се кълнат, че помнят подписването на Ньойския договор и други исторически събития от съдбовно национално значение).  „Водолаза” изобщо не е толкова лесен за локализиране, колкото гръмкото му име предвещава. Желаещият да се добере до заветния пристан трябва да се провре през лабиринта от тенекиени магазини за иначе маркова парфюмерия, редувани с баничарница, чорапена борса и зеленчукови сергии, които оформят съседния „Водолазу” пазар. През лятото, всички опити за достигане откъм противоположната страна са също обречени на неуспех, благодарение на отбранително ситуираните барикади от дини, докарани за продан в големия град от мургави посланици на Хасковлийски и Свиленградски околия.

Водолаза фасада

Водолаза фасада

Въпреки, че не притежават ехолокационните способности на някои морски твари, „Водолаз”-ите винаги намират своя път в кораловия риф от препятствия, обкръжаващ техния бастион, което логично насочва вниманието ни към екстериорния дизайн на споменатата питиепродавница. „Водолаза”, скъпи приятели, е дуалистично решен в керемиден червен цвят на тенекиената си фасада, гарниран със смело тъмносиньо на задните (също толкова ламаринени) стени. Градските легенди не отронват нито ред за дръзкия подтик, материализирал се в такъв цветови фурор. Тук е мястото да споменем, че на гръбната стена, неизвестнен зограф, може би в унес по отминалото лято 1972 в Мичурин, е дал воля на въобръжението си; акт, виден и до днес под формата стенопис на устремен подводничар, акомпаниран от също толкова категоричен надпис „ВОДОЛАЗА”. За зъл късмет, мнозина от посетителите оценяват този изблик на носталгия основно с добре насочена струя урина в малките часове на нощта. Точно над входа, като самотен фар в безкрайната морска шир, примигва табелка „Пийте Кока-Кола”, под която някак резонно, но същевременно гордо на посетителя се указава, че именно това е кафе-кръчма „Водолаза”.

Дали от имперска жажда за експанзия, или по чисто търговски съображения, заведението от нашия разказ се разрастна значително в последното деситилетие. Като същ октопод, „Водолаза” започна да прикотвя близкостоящите пейки, снябдявайки ги с маси, добре циментирани за удобство на клиентите (мобилните пластмасови маси дават лъжовна опора на някои гости, които в опитите си да намерят така необходимия им баланс често пъти погрешно се уповават на пластмасовите мебели и неминуемо изпитват здравината на асвалта). Интересен колорит към външния изглед на кафе-кръчмата добавят брезентовите военни маскировъчни мрежи/сенници, които в горещите летни дни предпазват чувствутелните темета на посетителите от знойното тракийско слънце. По отношение на сенниците „Водолаза” надживя значително „При Коко” и бар-скара „Кавала”, чийто мрежи бяха плячкосани по най-безпардонен способ непосредствено след фалитите им (трагедията на бар-скара „Кавала” е, че тютюневият склад в който се помещаваше ханчето беше сринат).

Но нека оставим битовизмите настрана и заедно се гмурнем в дивната вътршност на „Водолаза”.

Водолаза интериор

Водолаза интериор

Прекрачвайки прага посетителят се потапя в една вселена от тежки, взаимноприплетени миризми (основно на цаца и мастика), пъстри гледки и меки, успокояващи звуци. Вдясно, откъм кухнята, като песен на меланхолични сирени се носи ритмичното бълбукане на олио, допълнено от мажорното ръмжене на хладилника „Минск”, в чиято паст се приютяват хранителните продукти (споменатата цаца, картофи и сирене) тъй обичани и ценени от пригладнелите гости. Отляво, към ушите на новодошлия се стелят акордите на класически рок балади от 70-те и 80-те години (Пърпъл, Цепелин, Куин и др.), възпоризведени с не дотам добро качество от касетофона (да, касетофон, компакт дискът все още е тера инкогнита във „Водолаза”) над бара. Чалга почти липсва. Вътрешността на „Водолаза” предлага безподобен пир за визуалните възприятия – цветове и форми мамят окото от всеки ъгъл. Както във всяка уважавана кръчма, и тук изобилствува с плакати на местни футболни клубове. За разлика от повечето заведения, чиито собственици са фанатизирани последователи на един единствен отбор, тук помирително са окачени постери на втородивизионните пловдивски дружини „Марица” и „Спартак”. С цел да не бъде отблъсната нефутболната клиентела, част от стените са декорирани с календари на поразсъблечени госпожици, обикновено промотиращи автомивки, фирми за металообработка, таксиджийски компании и други високонравстени препитания. Естествено, голотата е с мяра, от уважение към десетките пуритани, които се стичат към „Водолаза” ежедневно.

Водолаза - табела

Водолаза - табела

Барът за посетителите на „Водолаза” е това, което е Божи гроб за християните и Мека за мюсюлманите-сакрално място, което се посещава със сигурност поне веднъж, макар в повечето случаи многократно. Усещането за всевишна намеса не напуска госта през целия престой на бара – няма как иначе да си обясним „непосилните” цени от 80ст. за водка/ракия (описани в менюто като „Кислород за водолази”) и 30ст. за газирана вода. Забележителен факт във „Водолаза” е, че „малкото” питие съдържа 100 грама течно здраве; количеството се отмерва чинно пред поръчващия, за да няма упреци за спестени грамажи. Чувстото за духовно принадлежност, за сплотеност и близост изкристализира и в бащинския съвет „Ако те изгонят от вкъщи, върни се пак” – стратегически разположен над бара псалм, следван чинно от болшинството местни посетители след поредните порции семейни дразги и несгоди. Анализирайки водолазното братство, трябва да отбележим, че редовната клиентела се състои от една хомогенна маса от студенти/ученици, местни алкохолици, пенсионери, строителни работници и онази група, наречена условно „всички останали”, която често варира както откъм количество, така и откъм съдържание (далеч не е изключение милата картинка на дядо, баба и внуче цоцкащи дружно облак в 11.30 сутринта). В отсъствието на „всички останали”, „Водолаза” е под абсолютната власт на редовните си абонати – образи достойни за отделна новела или дори цял роман. Като пример ще посочим само Жен Шен-а (истинско име незнайно), според когото билката жен-шен расте само на две места на планетата – в Хималаите и на собствената му тераса. Същият с плам се самоопределя като диагностик/лекар и услужливо предписва лечение на стотици болежки (от артрит, през кокоша слепота та чак до проблеми с менструацията), всички лечими пряко или косвено с жен-шенова терапия.

Около полунощ, когато конвертираните в алкохол парични наличности на повечето подводничари са

Водолаза - табела

Водолаза - табела

изчерпани, страничният наблюдател често става свидетел на едно почти библейско човеколюбие. Верни на приказката „болен здрав носи”,  добре подредените алконавти, крачейки по Вапцаровски рамо до рамо и уповавайки се един другиму за равновесие дружно поемат към обятията на гостоприемната нощ, само и само за да се завърнат отново с утроени сили на следващия ден. И ако си мислите, прелюбезни приятели, че в този живот всичко тече и всичко се пие, ако ви изгонят от вкъщи и всичко изглежда безнадеждно, ако шефът ви е г*з голям, ако кризата, съпругата и любовницата ви удрят по джоба, то знайте, че във „Водолаза” винаги ще намерите сродна ранима душа с която да споделите бално и драго. Ако ли не – то поне може да се матирате безпаметно за 5лв. За конец на цялата тази безмислица прилагаме един скромен стихоплет с незнаен автор:

Ода за “Водолаза”

“Водолаза”, “Водолаза”, искам тамо да навляза,
Бира, цаца, к’во ли не, радват моето сърце.
Чаши-Мариански падини, с пиво пълни до зори.
Пенсионери и студенти са редовните клиенти.

Стъкларията е дефицит, всеки пие като кит.
А русалката едничка носи цацички в паничка.
От прочутите мезета вече всичко е в лекета.
Чуден пикчър на стената – водолаза под водата.

А сепаренцето зелено, с пейчици е заменено.
Свети надписът красив – “Кафе-кръчма-апeрAтив”
Тук клиентите непретенциозни зяпат спортове луксозни.

А от всичко най-любим е цигареният дим,
Тоз божествен аромат на изпарения богат.
Тамо нейде в тъмнината чака те вратата.
Кат’ самотен фар в морето, вика те WC-то.

Нужник, вомиториум в едно – помещението е добро.
И сапун обагрен с косми, чака всички важни гости.
Къркани алкохолици се изнасят по терлици.
Всеки е пиян на чук и утре пак ще бъде тук.

Тук събираме се всеки ден, аз със теб и ти със мен.
Нижем строфи, пием бири, от живота сме щастливи
И тапетът ни един и същ, “Водолаза” вездесъщ.
Фен-клубът, това сме ние, ха, наздраве и да пием!

Наздраве от нас:
Петър Петков и Димитър Димитров

9 коментара

  1. Роси says:

    Абе, Водолазът си алколололазник, много от нас пловдивчани са пили бири там и знаят, че е готино, точно колкото е отвратително мръсно и покривките са лекьосани

    January 7th, 2011 at 18:25

  2. Роси says:

    но все пак ние си пием бирите там- защо , не знам? Може би заради красивите кленове отгоре, които ни шептят от вятъра – Всичко минава, всичко се забравя.

    January 7th, 2011 at 18:27

  3. Spaniol says:

    Na toq klenovete mu sheptqli…. hodime tam shtoto ima harmoniq :)))

    June 15th, 2011 at 12:03

  4. Митака says:

    На някои бирите им говорят, на други кленовете им шептят… Но да, хармонията винаги е пълна, почти колкото чашите 🙂

    June 15th, 2011 at 15:13

  5. Az says:

    Еххх….романтика да го еба

    June 21st, 2012 at 06:30

  6. Димитър says:

    Единственото нещо, на което не е обърнато достатъчно внимание е необхватното количество житейска и научна мъдрост които само чакат да се притекат на помощ на питащия под формата на омирисани и омотани клиенти…Google ряпа да яде!!!

    July 3rd, 2012 at 18:23

  7. batsali says:

    hykoydaobhovikomehtariteisnimkiteazneznamkakimamnogonovineshta

    September 24th, 2014 at 13:00

  8. Известен автор says:

    Аз съм част от авторския колектив на Одата за “Водолаза”. Написахме я с колеги един октомврийски следобед, когато разпускахме с бири и се вдъхновихме от атмосферата на това място 🙂

    May 19th, 2017 at 11:05

  9. Димитър says:

    Браво на Вас!

    May 20th, 2017 at 04:50

Остави коментар