Закусвалня “Хеброс”

Share |

Здравейте верни приятели на кръчмите,

Отново измина дълго време от последната ни кръчмарска авантюра и ако все още си спомняте за нас и проекта kry4mi.com, вероятно се чудите на какво се дължи творческата ни летаргия. За най-голяма радост достойните питиепродавници не са се изчерпали, нито пък са ни споходили най-коварните неприятелки на къркача, а именно цирозата и подаграта. Поне все още не! Писателският ни застой е резултат на чист и свят мързел, комбиниран от време на време с главобол и гадене, или както казват испанските медици– махмурлукус гранде. Все пак събрахме сили да продължим с нашата мисия и тази седмица ще Ви обрисуваме поредния триумф на непретенциозните кръчми над глобализацията, моловете и прочее съвременни лиготии. И така представяме на вашето внимание закусвалня „Хеброс”.

Сигурно Ви прави впечатление, че категорията „закусвалня” стои някак встрани от обичайните „кафе-кръчми”, „кафе-аперативи”, „нон-стопове”, които сме навестявали до момента. Това не бива да Ви учудва, тъй като закусвалня „Хеброс” притежава всички отличителни атрибути на колоритна квартална староприемница- избелели рекламни пана „Кока-кола”, плакати с полуголи момичета, рекламиращи автомивки и фирми за строителни материали и прочее. Но преди да обърнем взор към дизайна на кръчмата, нека първо ви упътим до нея. Закусвалнята, драги приятели, е разположена на ул. „Кукуш”, до „Била” и точно срещу входа на автогара „Родопи”. На гърба на кръчмата е залепен стадиона на Спартак Пловдив (ст. Тодор Диев) и според местни футболни специалисти съществуването на тази закусвалня е поредния пример за перфектната симбиоза между спорта и спирта. В съседство се намира неработещ часовникар, до часовникаря неработещ ксерокс, а до него неработеща зала с едновремешните аркадни игри тип Street Fighter и Punisher. В името на правдата трябва да отбележим, че цялата тази върволица от отдавна затворени дюкянчета привършва със (забележете) работещо магазинче за джунджурии, където можете да си закупите каубойска шапка, клечки за уши, тесте карти, моряшка фланелка, тампони, щипки за пране и куп други стоки от първа необходимост. Чувството за безтеглобност и безвременност се засилва от още един интересен факт- на ъгъла на улицата се намира игрална зала Las Vegas, а точно срещу нея- втора игрална зала с абсолютно същото име- Las Vegas.

Самата закусвалня изпъква на фона на гореизброените съседи със своята някога бяла фасада и белите решетки на прозорците (защита срещу бързопръстите етно-команчи, т.е. цигани), но най-вече с гостоприемно отворените си врати. Впрочем, кръчмарската остроумност на съдържателя личи още от входа. Като работно време е указано 9.00-19.00 часа с важното пояснение „Неделя – на риба”, подсказващо риболовните въжделения на стопанина. На въпрос защо работи само до 19:00 собственикът отговори мигновенно: “Защото след това идват само луди и става страшно!”. Най-приятната наслада, обаче, настъпва в момента, в който отместите с ръка пъстроцветните (и съвсем леко зацапани) мрежи за мухи и прекрачите входния праг. Първото, което се набива на очи, са споменатите вече календари и плакати с разсъблечени съблазнителки. На преден план е поставена голяма стъклена витрина (вероятно хладилна в миналото), подобна на онези в сладкарниците от времето на социализма. Подът пък е издържан в мозайка като от тодор-живкова вила. Въпреки сравнително широката площ в закусвалня „Хеброс” има всичко на всичко 6-7 маси, които създават чувство за японски минимализъм. Между другото, интересна особеност на масите в кръчмата е, че са декорирани с покривки на шахматни квадратчета и седейки на масата сякаш се превръщате в Крамник, а вашият сътрапезник съответно в Карпов. Резултатът разбира се е оспорвана, бира на Г4, мента на Ф5, но в крайна сметка заслужена победа за алкохола след двадесет и седмия ход!

Говорейки за минималистичното усещане трябва да отбележим, че то присъства и в избора на алкохол и ястия. Разбира се менюто изглежда повече от задоволително за свикналите ни с аскетизъм кръчмарски души, но възможностите за избор на мезета и алкохол се броят на пръстите ни. Прави впечатление също така, че по стените липсват каквито и да било картини, но това вероятно се дължи на заплашително набъбналия шперплат, с който са покрити те. Финален щрих в интериорния дизайн представлява вратата на тоалетната, където собственикът отново е проявил чувство за хумор чрез изстраданото откровение „Зор пари не жали”.

Очеркът ни би бил съвсем непълен, ако пропуснем да отредим място и на клиентелата на закусвалнята. Близостта на ЖП и автогара, на стадион и локомотивно депо някак инстинктивно препраща към душевността на посетителите– народни хора и странстващи птици, плюс футболисти в процес на следтренировъчно възстановяване или предтренировъчно разгряване. По време на нашата визита на съседната маса стояха двама мъже, чиято страст към алкохола и към любознателното, и новото бяха тясно преплетени. От разговора на съседите ни стана ясно, че освен от ремонта на пътя Батак-Доспат, те живо се интересуват от кокаиновите крале, от изкупната цена на чушките и не на последно място– от любовни сладострастия. Когато единият упрекна другаря си, че задява по-старички и не дотам красиви жени, онзи невъзмутимо отвърна: -Аз съм като месомелачка, няма значение жили, кожа – всичко под ножа! Сетне разговорът се насочи към президентските избори в САЩ и надмощието на Барак Обама над Мит Ромни…

В заключение, скъпи кръчмонавти, трябва да признаем, че от много време не бяхме изпитвали такъв трепет и въодушевление от посещението на някоя кръчма. Закусвалнята е точно от онзи тип заведения, в които човек може да пийне (т.е. да се напие) за 10 лева, да завърже искрен разговор със съвсем непознати люде и да изпита изчезващото вече удоволствие на народната кръчма. Препоръчваме Ви и Вие да изпитате тази радост в закусвалня „Хеброс”, преди кръчмата да е затворила врати завинаги, както дюкянчетата около нея.

Наздраве от нас и до скорошни срещи!
Петър Петков и Димитър Димитров

8 коментара

  1. Dessy says:

    “от много време не бяхме изпитвали такъв трепет и въодушевление от посещението на някоя кръчма. ” xaxaxax Тая ” закусвалня” е голяма работа хахах

    September 18th, 2012 at 09:01

  2. Митака says:

    @Деси: Ама то наистина си беше голяма трепет :).

    September 19th, 2012 at 10:50

  3. Коко says:

    Преди известно време работех в един офис наблизо, и тъй като и аз съм фен на най-долните кръчми.. тази веднага ми грабна окото. И така всеки ден в обедната почивка ходих да си хапвам и беше прилично, но наистина другите посетители бяха най-голямата атракция. Около гарите винаги се намират колоритни личности 🙂 Наздраве от Братислава, пичове и чакам нови включвания.

    November 4th, 2012 at 14:39

  4. Митака says:

    @Коко- съгласен съм, че около гарите винаги може да се видиш с интересни хора. Особедно в кръчмите. Иначе нашето кръчмавско пътешествие ще продължи (извинявай черен дроб), просто може малко да се отложи във времето.

    November 5th, 2012 at 19:01

  5. Ицо says:

    Значи, като бивш обитател на Кичука, тази кръчмица я помня от по-невните ми години(или поне неин предшественик), когато харчех честно спечелените пари на майка ми в игрите до нея. Надявам се да намеря време да я посетя (закусвалнята де) при следващото ми посещение в Пловдив и да видя, дали може се сравнява с Водолаза.

    March 10th, 2013 at 04:09

  6. Митака says:

    Здравей Ицо,

    Първо искаме да ти благодарим за изказаните мнения на сайта ни. Истината е, че все повече от кварталните пивници, за които пишем за жалост фалират или не съществуват вече. Специално тази явно е сменила таргет групата си прост :).

    March 10th, 2013 at 13:04

  7. 1234 says:

    Пичове ,много ме радвате.И аз с умиление си спомням за приключенията във Водолаза,”При Вълчо”/фалира/, ”Кокалъ’/фалира/ и други посещавани редовно от мен и приятели ”кафе-аперативи” 🙂 Наздраве да сте живи и здрави ,ще се почерпим някой ден.Скоро посетихме Бързака,където вече има и лятна градина на открито/тоест маса ,разположена на 50 см. от улицата,хаха, та може да минете да му изпиете някоя бира за кадем.НАЗДРАВЕ

    May 5th, 2013 at 14:34

  8. Митака says:

    @1234: Наистана за жалост все повече от любимите ни кръчми изчезват. Ние все се мъчим да напишем някой ред за някоя друга кръчма, но от пустата му комерсиална работа все не остава време… Ще се постараем това лято да напишем за някоя нова пивница, следващата в списъка е “ЕТ Санчо” :). Задължително и Бързака ще посетим да напнем някое езиче и да пийнем биричка!

    May 6th, 2013 at 13:32

Остави коментар