Зорница 90
Драги кръчмонавти,
След повече от месец творческо засушаване един мощен алкохолно-писателски антициклон нахлу от север и ни заля, подобно на оцет шопска салата. След тежко изтрезняване решихме, че е време да Ви разкажем за поредното кръчмарското бижу под тепетата, а именно ансамбълът от кръчми до гара Филипово с художествен ръководител кръчма „Зорница-90”. Приятно четене…
Най-напред ще направим баналното уточнение, че както почти всяка уважавана от нас кръчма, „Зорница-90” се намира на кръстопът. Питиепродавницата се нахожда до гара Филипово и по-точно на спирката пред паркинга на депото/гараж на „Градски транспорт” Пловдив. Съвсем наблизо, но от другата страна на булеварда е кръчма „Ореха”, но двете свръхсили засега спазват неутралитет, защото и двете се радват на малка, но вярна до гроб клиентела. Въоръжени с изследователски дух, ние се запътихме към поредното ни кръчмарско приключение, изпитвайки вълнение, сравнимо само с това на млад ученик тепърва сблъскващ се с тайните на женската анатомия. Но да се върнем на темата…
Въпреки прекрасната си локация, понякога кръчмата остава незабелязана, основно поради натрапчивата будка за вестници, тупната пред самия входа на алкохолния оазис. В такива случаи просто потърсете с поглед поцинкован ламаринен покрив, тръгнете към него и сте там. Любопитна подробност е, че споменатият покрив и ламаринените стени на кръчмата образуват своеобразен „тунел”, подобен на тайния алпийски тунел Фрауенпопенцухофен, където фашистите са пробвали самолетите Месершмит, баварски шнапс, глювайн, а в самия край на войната – и магарешки вурст.
Интериорът (доколкото може да се говори за такъв, разбира се) би докарал до екстаз и най-претенциозния дизайнер-хомосексуалист. Очевидно архитектът на кръчмата е познавал добре строителните прийоми на древните шумери, защото както тях е използвал материали тип „каквото намери”. В резултат на този строителен трепет една част от ламаринения покрив е положена върху стари каси за бира, а перпендикулярната нему кухина е водоизолирана с найлон, тиксо и материя, която подозрително много напомня дъвка. Неконвенционално е подходено и към осветлението. То наброява две лампи съседки – една флуоресцентна, дълга като тиква цигулка и една тумбеста, която, по всичко личи, е украсявала някой уличен стълб, преди да намери дом под тенекиения покрив на кръчмата. Точно под лампите е кукнал дъсчен барплот, обкръжен от три стола тип „щъркел”. Според фаталистите и нумеролозите броят на барстоловете има астрална символика: числото 3 е кармично, Нострадамус е има 3-ка по ръчен труд в 3-ти клас, 3 бири правят 1 ракия, 3-мата тенори – прекалено много съвпадения, за да е случайност. Естествено скептиците ще кажат, че в „Зорница – 90” просто не са намерили повече столове от този тип, но все пак съмненията за космическа намеса остават…
В интериорът на кръчмата се забелязват още няколко изключително любопитни подробности. Като истински фън шуй специалист събственикът на кръчмето е поставил на видно място рекламна табела „Кока-кола”, която за една кръчма е това, което е опашката за делфина – няма мърдане без нея. Разбира се, за почитателите на кофеина са поставени лепенки от кафе „Порторико”, които нашето набито кръчмонавтско око е забелязвало в не една и две култови квартални кръчми. Точно над кафените ваденки е поставена закачалка, на която с тебешир някой несръчен калиграф е написал простичкото определение „закачалка”. На една от куките на закачалката е окачена счупена дръжка от метла и стериопорена тарелка от кебапчета, с изписана недвусмислена заръка „Моля ви, не плюйте”. Изглежда молбата респектира потенциалните плюещи, защото докато ние бяхме там никой не плю по пода. Плюеше се основно по онзи, дето щял да уволнява Бойко Борисов и по повод на идеята за добив на шистов газ в Добруджа.
За разлика от политиците, които се карат за щяло и нещяло, кръчма „Зорница-90” съвсем приятелски съжителства с една неназована зелена питиепродавница, наподобяваща поразително на хладилен фургон. Говори се, че съюзът им е по-траен дори от носа на Египетския сфинкс! Безименната кръчма-съседка е заобиколена от колоритна растителност, включваща фикуси саморасляци, в чиито периметър са поместени две маси и няколко стола (които разбира се са с различен цвят и произход). Интересната растителност се допълва от още по-интересни посетители, немалка част от които се числят към ромския етнос. Подобно на древните шамани, въпросните гости използват лепила и всякакви други психотропни вещества, за да постигнат така желаната духовна нирвана и да се доближат възможно най-близко до висшата сила.
Друга интересна подробност е, че в зелената кръчма се продават кебапчета и кюфтета на дъмпинговата цена от 40 стотинки, поради което европейската комисия е задействала предпазна клауза в областта на цените на саламите и каймените мезета. Разбира се на нас не ни остава друго, освен да защитаваме националния интерес и да се застъпим за правдата на българската кръчма, което и направихме като лично опитахме месните деликатеси и може да потвърдим тяхното високо качество. А ако случайно от Европата пак ни ядосат ще им плюем на изисканите ресторанти и лигави маниери и ще се отправим отново към кръчмите на гара Филипово. Ще се радваме да видим там и вас!
Наздраве кръчмонавти и до нови срещи!
Петър Петков и Димитър Димитров
Desi says:
XAXAXAXAXAA, Super mnogo se smqh, chesno! Onzi den Stoian me vodi tam da qdem banichki. Trqbva da se spomene che v blizost pravqt svetovno-izvestni banichki! xaxaxaxaxax
p.s. sorry za latinicata
October 13th, 2011 at 17:24
Ицо says:
Орехът беше култово място за всеки ученик от моя курс във Френската гимназия. Сигурно повече време сме седяли там, вместо в час. Ама таз Зорница не я помня. Сигурно се е пръкнала от това което тогава беше Еврофутбол фургон.
March 10th, 2013 at 06:52
Ицо says:
Объркал съм се – Оръха , където се събирахме е по-надолу. много Орехи явно има около Филипово 🙂
March 10th, 2013 at 06:58
Митака says:
Да, наистина много Орехи се събират в този регион. Не е ясно дали заради Френската гимнация или заради многото квартални алкохолици, обаче ние специално на този район му викаме “Бермутския триъгълник”. Просто там може човек безследно да изчезне по кръчмите :).
March 10th, 2013 at 13:06